Работата на реставраторите и подготовката на гоблените за експониране е продължила повече от година с финансиране от Министерството на културата и в партньорство с Френския институт у нас и Националната художествена академия.
Гобленът - скъпото за производство ръчно тъкано на стан пано с цветни изображения, се е използвало за украса и стенна изолация в дворци и замъци. Гоблените са собственост на елита, красят частни и обществени пространства и са признаци на власт и престиж. XVI-ти е златният век на фламандското изкуство, с основен център за производство Брюксел. На мода са сюжетни композиции със сцени от Стария завет, пейзажи, както и източници от античната митология.
XVII – XVIII в. пък е възходът на френската традиция. По времето на Анри IV и Луи XIV се създават кралските манифактури на Гоблен, Обюсон и Бове. Темите отново са вдъхновени от религията, историята, митологията. Освен гоблени, в изложбата се показват и тапицерии.
"Тапицериите са от френската кралска манифактура Бове – представят басни от Лафонтен, разказват във визуален план това, което Лафонтен показва с животни, които носят чисто човешки качества", разказва кураторът на изложбата Йоана Тавитян.
Гоблените са изработени от вълна и коприна, която се изявява по невероятно красив начин, допълва тя.
Идентификацията на багрилата ориентира реставраторите за времевия период на създаването им.
В програмата към изложбата са предвидени лекции, специализирани турове и работилници, посветени на технологията на създаване на гоблените, реставрацията и консервацията на старинен текстил, както и такива, насочени основно към детската и младежка аудитория.
Планира се и мобилна дигитализирана версия на експозицията, която ще бъде представена чрез Държавния културен институт към министъра на външните работи в българските дипломатически мисии, в Българската културна асоциация в Брюксел, както и в Музея на текстилната индустрия в Сливен, който е филиал на Националния политехнически музей.
Снимки: Национална галерия
