Дали ще има примирие в Украйна остава неясно. Мир - още повече. Да не говорим за условията - както за примирие, така и за справедлив мир. В нито един момент от преговорите не е станало дума за хората в окупираните украински територии.
Как се живее под руска окупация? Например в Херсон? Русия смята цялата област за своя, въпреки че Херсон беше освободен от украинските войски на седмия месец след началото на войната.
Тогава естонският режисьор Илмар Рааг решава да отиде на място и да разкаже в документален филм някои от човешките истории, съпътствали месеците на окупационна власт. От голямото количество суров материал, интервюта с бивши арестанти, организатори на протести, почернени семейства, руско и украинскиговорящи, се ражда и сайтът "Signal To Resist", "Сигнал за съпротива" - един от многото независими украински медийни проекти, родени от войната.
За историите и човешкото измерение на враждебния чужд контрол разказват Илмар Рааг и украинския журналист София Панасюк в предаването "Събота 150" на БНР.
"Снимах филми още преди войната, но имам опит и в армията. За мен беше естествено да дойда в Украйна и да опитам да направя документален филм. Всичко започна, когато случайно научих някои истории за руската окупация на Херсон - историите на съпротива. Те показват едновременно страданието на обикновените хора и как те са изразявали несъгласието си. Напомниха ми и на разказите за различните съпротивителни движения срещу нацистите в европейски страни през Втората световна война. Когато започнахме подготовката установих, че историите в Херсон са много и ще ми е нужна помощ. Чрез украинските си приятели формирахме екип от журналисти, с който работя", разказа Илмар.
"Аз живеех в Харков и тогавашният ми редактор се включи в този проект, така и аз започнах работа по него. Харков и Херсон са много подобни, предвид разбиранията, че са проруски градове и хората в тях искат да живеят в Русия. И в двата случая се убедих, че това са стереотипи", спомня си София.
- Несъмнено както в Харковския, Херсонския, така и в други украински региони има не само голямо рускиговрящо население, но и хора с руско самосъзнание. Как се измени демографската картина през войната?
"Не толкова нещо се промени, колкото стана ясно, че това не са проруски региони. Тук останаха и хора, които искат да живеят в Украйна, възприемат страната като свой дом и искат градовете им да са украински. Защото съществуваше и друг стереотип - че хората, които не са напуснали окупираните региони, приветстват руската власт. Една от жените, които интервюирахме, разказа, че е останала в Херсон, за да не се усещат руснаците като победители. Искала е да знаят, че тук живеят украинци", казва София
"Някои ни разказваха как преди войната в Херсон са говорели помежду си на руски, а сега държаха по време на интервютата да говорят на украински. Други говореха на руски и искаха да покажат, че и рускиговорящите не одобряват случилото се и нямат нужда от руски освободители", Илмар.
Първият публикуван текст в "Сигнал за съпротива" започва с факта, че по време на 8-месечната окупация на Херсон в града е имало 11 отделни места за мъчения на тези, които не са приветствали достатъчно въодушевено руската власт .
Там се озовават много хора с украинско самосъзнание, активисти, организатори на демонстрации, но и други, попаднали под съвсем бегли подозрения. А останалите в града живеят в атмосфера на постоянно подозрение, трудности при снабдяване с храни и лекарства и цялостен хаос.
- Кои са най-големите предизвикателства на окупацията и продължилия след нея живот в близост до фронтовата линия?
"За много от интервюираните окупацията е била най-лошото нещо в живота им и е по-лоша от затвор. И основна причина е, че не можеш да си себе си и никъде не се чувстваш в безопасност. Една от жените, Анастасия, ни каза, че не се чувствала сигурно дори около съседи и колеги, а единствено със съпруга си, защото споделяли разбиранията си за случващото се. Страхуваш се да си себе си, защото можеш да се озовеш в затвор и да те измъчват", София.
И допълва разказа:
"Друг пример е жена, която е била затворена, защото брат й е войник в украинската армия. Руснаците са искали от нея да помогне за неговото задържане. Тя е била смела и е отказала, въпреки последствията за самата нея. Сега се живее в страх от всекидневните бомбардировки. Може би знаете какво е "Херсонско сафари"? Руснаците използват дронове, за да поразяват цивилни коли или средства на обществения транспорт. Това понякога се случва повече от веднъж на ден."
"Окупацията означава етническо прочистване. Херсон е интересен пример, защото първоначално хората не са имали възможността да го напуснат. Градът е почти обграден на втория ден от войната. Много хора остават тук и преживяват от първа ръка руския мир. А фактът, че впоследствие две трети от населението напускат града по време на окупацията е показателен. Тук вече не е имало битки. Това, което ги е накарало да напуснат, е ежедневието. По списък са арестувани хора, свързани с украинската полиция и армия, политици, но също и журналисти и активисти от гражданското общество. Други хора са арестувани при най-малки подозрения. Много често задържаните са били измъчвани по цяла седмица. Това е било стандартна процедура, след която, ако не са научили нищо от човека, го пускат. А после този измъчван човек няма на кого да се довери, за да разкаже за случилото се в килията", разказва Илмар.
"Окупационните власти също така са конфискували имотите на напусналите града. Много украински бежанци в западната част на страната или в други европейси държави се сблъскват със ситуацията, че в домовете им вече са настанени други хора", допълва той.
"Няма значение каква е етническата ти принадлежност, националност и как се самоопределяш. Ако те са стигнали тук, това означава, че ти трябва да станеш руснак. Всичките им действия по време на окупацията показват това разбиране", разказва София.
Ето още две от вече публикуваните истории от Херсон и областта. Заради проукраински публикации в социалните мрежи студентката Анна Йелцова е отвлечена от служители на руската Федерална служба за сигурност. Напътствани са от местна жена, имаща вражда с бабата на Йелцова.
След две години в абсолютна неизвестност, през 2024 близките й разбират, че е затворена в Крим и успяват да я посетят. Семейството й живее в тази част от областта, която е под руски контрол. Наскоро Анна е осъдена на 10 години затвор. В Крим от две години е лишена от свобода и Ирина Хоробцова, също арестувана заради постове в социалните мрежи. По време на окупацията преките й действия са свързани с това да намира лекарства и храна за хора в нужда.
- Какви са предизвикателствата за журналиста в отразяването на такива истории?
"Помежду си решихме, че не бива да притискаме хората, преживели толкова ужасни неща и че трябва да се държим много внимателно. Също и че най-напред трябва да установяваме дали даденият човек подлага себе си или свои близки, които живеят от окупираната страна на река Днепър, на опасност като споделя историята си. Получаването на информация от все още окупираните територии е много трудно", казва Илмар.
"Трудно е да се разказват истории, когато това заплашва техните герои или роднините им. Това отново ограничава правото им на идентичност. Но прави още по-важно те да бъдат чути", признава София
Обсъдихме с двамата ми събеседници и пътя към примирие, по който реши да поеме американският президент Доналд Тръмп. Още преди началото на истински преговори Тръмп се съгласи с ключови руски искания.
"Тук в Украйна всички са шокирани, трудно е дори да се опише. Будиш се и не знаеш какво да очакваш от следващия ден. Но има и една неочаквана добра страна - самият факт, че ще са нужни още много усилия, за да оцелеем, ни обедини. Напомни ни, че основното, което имаме, сме самите ние и армията ни. И макар цялото нещо да се усети като предателство, важното е и че милиони хора по света не спират да демонстрират подкрепата си за Украйна", казва София.
А Илмар напомня какво означава това за хората:
"Когато се каже, че за да се постигне мир Украйна трябва да се откаже от определени територии, ние не говорим за живеещите там. Нашият проект в Херсон показва, че за живеещите в окупираните райони прекратяването на огъня няма да означава край на страданията."
Разговорът с тях беше във вторник, малко преди оповестяването на идеята за 30-дневно първоначално примирие. Свързах се с тях, да ги попитам дали се радват, че боевете могат да спрат. Отговориха ми, че няма как да се радват на споразумение, без да е ясно дали включва каквито и да е гаранции за сигурността на Украйна, така че случилото се да не се повтори. И в което човешкият аспект на войната и окупацията остава тотално игнориран:
"Когато разбереш, че тези територии са нещо повече от географски названия, че в тях живеят истински хора с истински ужасни преживявания, можеш поне да се опиташ да разбереш какво всъщност е животът под окупация и какво означава това за други райони под руски контрол и за такива страни, които Русия също би нападнала", казва София.
А Илмар смята, че:
"Ще е много по-честно от страна на Тръмп да каже директно, че страданията на тези хора не го интересуват, предвид политическите му цели и политическата му кариера. Със сигурност хората от други държави трябва да подкрепим Украйна повече. Защото видях колко са смели украинците, но и че ги е страх да бъдат изоставени."
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
