Чуй новината: Това заяви пред БНР доц. Искрен Иванов - политолог, международен анализатор и преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски", в коментар за разговора между президентите на САЩ и Русия - Доналд Тръмп и Владимир Путин.
Според него оттук нататък се очертават два сценария за развитието на войната в Украйна:
"Първият е постепенно да се премине към деескалация на конфликтните зони и войната да завърши със споделяне на Украйна. В една такава ситуация основните параметри на това примирие ще се очертаят от САЩ и Русия. Вторият – по-неблагоприятен сценарий, е войната да се възобнови отново. Това може да стане при две условия – ако по някакъв начин Вашингтон и Москва се разминат в очакванията си за взаимните си нагласи, ако по някакъв начин Тръмп и Путин се скарат, другият вариант е ако Европа излезе извън този консенсус, който в момента се формира между Вашингтон и Москва, защото тогава на практика ЕС ще се окаже сам срещу САЩ, Русия, Китай и т.н. При липсата на такъв консенсус, твърде е възможно при изпращането на тези европейски миротворци, които в момента се обсъждат, Русия в един момент да иска да ги провокира и това да доведе до ново напрежение. В крайна сметка дали пък Русия не иска точно това – на територията на Украйна да има европейски войски, които по някакъв начин тя да провокира?".
Европейски миротворци в Украйна могат да присъстват единствено и само, ако тяхното присъствие е еднакво приемливо както за Вашингтон, така и за Москва, категоричен бе доц. Иванов в предаването "Преди всички". Той подчерта, че ако такъв консенсус отсъства, в рамките на мандата на Доналд Тръмп войната ще започне отново.
Според него българското правителство действа прагматично на този етап:
"То се опитва да лавира между ЕС и САЩ. И все пак има нещо, което политиците в България трябва да обмислят за в бъдеще – това е въвеждането на национална политика, с която да се фиксира процент от БВП, който да се отделя за отбрана. Ако един такъв инструмент за заделяне на средства се приеме и в българския бюджет и в националното законодателство, това на практика ще адаптира нашата външна политика към сегашните геополитически реалности много по-добре".
По думите му когато има политическа воля за такива политики, винаги се намират и средства. Въпросът е по какъв начин ние да подходим така, че отношенията ни със САЩ да продължат да се развиват, коментира политологът.
"В последно време в България започна едно доста широко анти-Тръмп говорене, което постепенно започва да прераства в един мащабен антиамериканизъм, който мен започва да ме притеснява. Ясни са заявките на Франция и Великобритания да опънат ядрен чадър над Европа, да помагат на Европа да се защитава, но те не разполагат с ядрени триади и техните арсенали могат да са достатъчни дотолкова, доколкото да защитят Западна Европа. Докато Централна и Източна Европа не може да разчитат на ЕС за отбраната си. Ние можем да разчитаме единствено и само на САЩ в рамките на тази конфигурация".
По думите му единствената причина, поради която няма война в Европа толкова години и поради която все още не е избухнала Трета световна война, е защото системата на ядрено сдържане на Европейския континент работи вече много десетилетия. Над Европа има американски ядрен чадър, който предполага, че Русия няма да нападне, подчерта той. Според него въпросът е как да функционира това сдържане така, че то да е в полза на Европа. Единственият вариант това да се случи е този американски ядрен чадър да се запази, категоричен бе доц. Иванов. Той изтъкна също, че за изграждането на европейска армия ще е нужно поне десетилетие, а за постигане на ядрен паритет с Русия – поне 2 десетилетия.
По отношение на украинското членство в НАТО – този въпрос ще продължи да се обсъжда поне 2-3 месеца, изказа мнението си международният анализатор и подчерта, че залогът е много голям.
"Проблемът с украинското членство в НАТО е, че веднага след като Тръмп беше избран за президент, Зеленски падна в капана на Русия и се скара с Тръмп. Въпрос на време беше или Путин да се скара с Тръмп, или Зеленски да се скара с Тръмп. Ако Зеленски беше балансиран и беше изчакал, руският президент щеше да изостри отношенията си с Тръмп и тогава ви уверявам, че както позицията на Тръмп беше, че Украйна не трябва да влиза в НАТО, така тя щеше да се завърти на 360 градуса".
Според него след тежките разговори между Тръмп и Зеленски, шансовете на Украйна да влезе в НАТО по-скоро клонят към 0.
Цялото интервю на Диана Дончева с доц. Искрен Иванов в предаването "Преди всички" чуйте в звуковия файл.
