Eмисия новини
от 09.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ще се стигне ли до търговска война между Европейския съюз и САЩ

Снимка: архив

"Европейският съюз е бил създаден, за да се възползва от САЩ. Не, не съм доволен от Европейския съюз. Ще спечелим тази финансова битка, това е финансова битка", се зарече американският президент Доналд Тръмп по-рано този месец. Предисторията накратко е: първо администрацията му обяви десетократно увеличение до 25 процента на митата върху вноса на стомана и алуминий, което пряко засяга вноса на автомобили европейско производство. Отговорът на Еврокомисията беше реципрочни мита върху американски стоки за 26 милиарда евро. Урсула фон дер Лайен:

"Митата са данъци. Те са лоши за бизнеса и още по-лоши за потребителите. Нарушават веригите на доставки и носят несигурност за икономиката. Контрамерките, които предприемаме са силни, но пропорционални. САЩ налагат мита на стойност 28 милиарда долара, ние отговоряме с контрамерки на стойност 26 милиарда евро. Оставаме отворени за преговори. Твърдо вярваме, че в свят на геополитическа несигурност, не е в наш общ интерес да  натоварваме икономиките си с подобни мита."

Тъй като в списъка с продукти влизаше и американското уиски с намерение за налог от 50 процента - американският президент пък заплаши Европейския съюз с 200-процентно мито върху вноса на вино и други алкохолни напитки.

Първоначално беше обявено, че първият етап от европейските мита ще влезе в сила на 1 април, американските - на 2 април, и на 13 април - втората част от европейските мерки, но Еврокомисията реши да отложи въвеждането на реципрочните мита до средата на април, като така си даде време да преосмисли кои точно американски стоки да обложи и осигури още време за преговори.

Еврокомисарят по въпросите на търговията Марош Шефчович заяви:

"Този подход ще ни позволи да представим твърд, пропорционален, солиден и подходящ отговор на американските мерки, като в същото време ще мога да продължа с мисията си да преговарям с американските ми колеги в опит да намерим заедно решение. Американските мита са в ущърб на европейските компании, работници и граждани. На всички ни е ясно, че що се отнася до стоманата и алуминия ЕС не е източникът на проблема
."


Критика към контрамерките на Европейския съюз отправиха лидерите на Италия, Франция и Ирландия. Икономиката на тези страни би пострадала най-много от допълнителни мита върху алкохола. За отрицателния ефект върху българските производители на вина разказва Станислав Бакърджиев - член на управителния съвет на Българската Асоциация на винените професионалисти, чиято дейност е свързана с износа на вино:

"Доколко 200-процентните мита биха се отразили - това би довело до много фалити на първо място в САЩ. На българския износ на вино, разбира се, ще се отрази изключително негативно, защото това означава, че ако една бутилка тръгне от тук на цена Х, то на рафта в магазина в САЩ при 200% мито, ще се продава на цена поне 10 пъти по Х, което е абсурдно и подобна сума е незащитима, няма да има кой да похарчи тези пари."

Какво казва статистиката - колко от българските вина се изнасят за САЩ?

"Аз имам експорта компания, която изнася 15-ина български винарни в САЩ в няколко щата и то доста успешно. За съжаление като цяло износът на българското вино в последните години е в рамките на статистическата грешка, както се шегуваме с колеги. Целият обем на износа на български вина, включително продажбите в Европейския съюз, е под 30 милиона долара. Това, което мога да кажа конкретно за пазара в САЩ е, че се продават по-малки количества, но по-скъпи вина. Мога да дам конкретен пример с мой партньор в района на Вашингтон - там в пет ресторанта със звезди "Мишлен" се продават български вина на чаша."

Дали би могло когато говорим за тези 200-процентни мита всъщност дефектът да се окаже ефект и тези мита да се окажат възможност българските производители да разширят износа си към други пазари?

"На първо смятам, че все още 200-процентните мита са чиста форма на спекула. Тръмп очевидно така обича да преговаря, предишният мандат беше същото - първо се хвърлят едни спекулативни данни в пространството, за да види как ще реагира обществото. Той действа малко като българските политици в последните години - първо се спекулира с нещо и ако не се вдигне твърде голяма пушилка, то се възприема много по-лесно. Ако действително има 200% мита България ще е сред по-слабо пострадалите по простата причина, че имаме нисък износ към САЩ, докато Франция и Италия например имат в пъти по-висок. Имайте предвид, че италиански ресторант в САЩ никога няма да продава вино, различно от италианското. И ако на практика вината се оскъпят дотолкова, че ако едно вино досега е било 30-40$ в ресторанта и трябва да го продават тепърва вече за по 100 долара това означава, че ще спрат продажбите. Тоест тези мита биха затрудили много повече бизнеса в САЩ, отколкото извън САЩ, особено държави като България, които, както казах, за съжаление, сме загубили огромна част от пазарите си. Ние в САЩ имаме един-единствен голям вносител, който чрез дистрибутори работи с големи вериги магазини, и в над 30 американски щата на се продават български вина от един и същи вид."


Тази заплаха, която отправи Доналд Тръмп, беше в отговор на списък на Европейския съюз, в който се. предвижда да бъдат наложени мита от 50% на американското уиски. Френските власти допуснаха, че митата върху американското уиски едва ли не са били грешка, останали са вписани в документа от предходния мандат и ще бъдат премахнати. Дори да не бъдат наложени тези мита - подобно говорене за налагането им разклаща ли пазарите и доверието в САЩ като търговски партньор?

"Категорично да, разклаща го, защото за мен лично не би следвало президентът на най-голямата икономика в света да води преговори по толкова агресивен начин и да променя толкова често информацията. Когато се опитваш да градиш бизнес, да го развиваш трябва да има някаква предвидимост. Ако има подобна нестабилност, разбира се, че тя се отразява неминуемо на всички. Конкретно в момента имам един партньор в САЩ, с когото започваме да работим по поръчка и поредният контейнер българско вино, което да бъде внесено в САЩ. Истината е, че моите партньори не знаят какво да очакват. Стоката ще тръгне от България и не се знае когато стигне до САЩ дали няма да има 200% мито или 50% мито или няма да има изобщо. Цялата тази несигурност е изключително неприятна за всеки участник в бизнес процеса. Смятам, че ще се намери начин, по който да се успокои цялата тази ситуация, защото никой няма полза от нея."

Какви са очакванията ви от Европейския съюз, как, според вас, трябва да се подходи?

"Смятам че трябва да има сериозни разговори, в които да се опита да се внесе разведряване на обстановката, защото в момента сме влезли в една спирала, в която всеки се опитва да заплашва другия с нещо по-страшно и от това губи обикновения бизнес. Ще пострадат всички в крайна сметка. От подобен финансов конфликт само може да има пострадали, просто не може да има печеливши, без значение, че те мислят, че с 200% мито биха повишили доходите. Това няма да се случи, просто защото ще намалят продажбите."

Даниел Киряков

Даниел Киряков, мениджър "Комуникации и връзки с институциите“ на Американската търговска камара в България - за това какво иска да постигне Тръмп и възможно ли е да го постигне чрез налагането на високи мита и търговска война:

"Това, което е заявил президентът Тръмп за приоритет в неговата администрация под слогана "Да направим Америка велика отново" не е нещо ново. Така беше и при администрацията на Джо Байдън - само че с друг наратив, може би не толкова агресивно, не с тези хора, не с това отношение към съседи и към партньори, какъвто е Европейският съюз. Когато се съблече риториката и се покажат фактите, които са известни до момента, става ясно, че всъщност не са това целите, защото фактите и числата показват, че САЩ имат полза от търговския оборот с Канада. По същия начин една част от автомобилите се произвеждат в Мексико. Относно отношенията между САЩ и Европейския съюз - последното изследване на трансатлантическата икономика показва, че търговският оборот и стойността на трансатлантическата икономика достига до 9,5 трилиона щатски долара. Виждаме, че всъщност има много по-големи ползи от това САЩ да бъдат партньор на Европейския съюз. Разбира се, че има въпроси, които трябва да се подобрят: европейската отбрана например и тежестта, която американската държава поема за защитата на Европа. По-добре е да гледаме действията и възможностите за пренастройване, говорейки за Европейски съюз и в частност България, на това до каква степен ние сме способни да дадем аргументи за това да направим Америка по-силна, по-благоденстваща и по-сигурна, което всъщност означава и Европа да е такава и ние да имаме собствения принос и аргументите за това, че партньорството трябва да продължи."

Как трябва да подходи Европейският съюз?

"В посока преосмисляне на европейската Зелена сделка, плана за чиста индустрия. Планът за превъоръжаване също до голяма степен би спомогнал за развитието на Европа не просто от гледна точка на собствената отбрана, но и относно иновации и технологии с двойно предназначение. Тези инвестиции и това преосмисляне са в ход. Еврокомисията и Европарламентът трябва да обуздаят регулациите, тъй като бизнесът не може да отговори в темпото, в които те се произвеждат. Губи се страшно много енергия и конкурентоспособност. Това е големият диспут между САЩ и Европейския съюз, независимо коя е администрацията във Вашингтон. Не искаме да се стига до ефекта на доминото в една търговска война, което би било пагубно и за американската икономика, особено ако се появят пречки за производството на американски автомобили, защото за това се използват компоненти от доставчици извън извън Америка, и то не само от Мексико."



Части за европейски автомобили се произвеждат освен в Германия и Франция и в Чехия, в Словакия, в Унгария, дори в България...

"Ние се сме много щастливи от факта, че сме дали дом на множество американски компании, пък и френски и германски, чиито продукти са част от американското автомобилостроене. Говорейки за Космоса - компоненти, произведени в България, достигат до него през гигантите в отбранителната и от авиокосмическата индустрия. Така че връщането на производството в изброените държави е едно от последствията, само че то не става бързо. Някои фабрики може лесно, както се казва на жаргонен език, да се разглобят, да се преместят - например от Унгария във Виетнам или от България в Северна Африка. И тук е ролята на националните правителства да преосмислят темата конкурентоспособност и това, което те предоставят като стимули за задържането на инвеститорите тук - облекчаване на бюрокрацията, повишаване на прозрачността, върховенството на закона, тоест обществени поръчки, отношения с местни администрации, възможности и достъп до надеждна, непрекъсваема и нисковъглеродна енергия е от значение, доверие в държавните институции, което касае политическата стабилност... Това са част от факторите, които инвеститорите премислят, когато решат да местят бизнес и да създават нов. България трябва да се възползва от този подход и най-вече да бъде активна по време на европейските разговори, но и в двустранните отношения със САЩ. Не на последно място да използва по-ефективно и прозрачно европейските фондове, които в момента са в известен застой. Това икономическо и политическо пространство, заключено между западното крайбрежие на САЩ и източната граница на Европа е най-голямото, най-добре развитото и най-благоденстващото в света и не трябва да се жертва. Имаме нужните аргументи в това да се убеди американската страна, че няма нужда от търговски войни и победа, която би била заявена от американска страна, може да се окаже, че е победа за Европа."

По публикацията работи: Силвия Петрова

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна