2
На София филм фест гост бе и черногорският театрален и филмов продуцент Никола Вукчевич.
"Премиерата на филма беше на кинофестивала в Германия, след това заминахме за Кайро. След това заминахме за Гоа в Индия - в течение на две седмици бяхме на три континента. Сега се доближаваме до Балканите - щастлив съм, че съм в София. Имам и личен повод - съпругата ми ще се присъедини към мен на събитието в българската столица и ще види филма за пръв път, разказа Никола Вукчич за БНР.
Никола Вукчич свързва своето послание към публиката с един мрачен период от историята, в който само истинските човеци носят светлина.
"Има един политически елемент във филма. Това е моето лично политическо мнение. Създадох история за мюсюлманин, който приютява и пази дете - християнче по време на Втората световна война. Пред къщата на този албански мюсюлманин се изправят албански сили, близки до фашистките. Те говорят същия език, но имат съвсем различно разбиране за "кода на честта".
По време на Втората световна война всяка нация в Черна Гора и Югославия има собствено разбиране за фашизъм. От другата страна са партизаните, бунтовниците – онези, които са се обединили срещу нашите национални фашисти. Може би така казано звучи неясно, но когато човек гледа филма веднага разбира кой на чия страна е, сподели още продуцентът.
"Какво е специалното на това, че мюсюлманин приема християнско дете, защо бях заинтригуван от тази история?
Това е една легенда, случила се в страната ми. Моето поколение живееше с ехото на тази история. Аз съм Никола, християнин съм. Исках да покажа обаче, че повече са приликите, които ни обединяват, отколкото разликите, които ни разделят".
Режисьорът Никола Вукчич е категоричен:
"Когато намерим нещо хубаво в друга религия или нация, създаваме мост към непознатите. Никой не е отделен остров, ние трябва да общуваме".
За духовните търсения на главния герой в "Крепост на силата".
"Името на главния герой във филма е Нурдока. Той е бил герой в Първата световна война. За Втората обаче осъзнава, че това не е неговата битка. Той разбира, че бунтовниците са атеисти и не може да се присъедини към тях. Уважава тяхната битка, не може обаче да приеме атеизма. От другата страна са фашистите, които също не одобрява. И така той решава да не се включва във войната, надявайки се, че заслугите му в първата война ще предпазят дома му. Войната обаче влиза в неговата къща в лицето на това християнско момче".
В търсене на най-добрите актьори за "Крепост на силата", Никола Вукчевич си поставя амбициозна задача.
"Проследих немалко албански актьори, надявайки се да открия онзи, който може да се изправи пред една армия, само с лицето си.
Да ги попита: Какво искате? И когато те пожелаят да пленят детето, той да може да им каже "не".
Но това "не" да е много по-силно от техните оръжия. Много се радвам, че открих Едон Ризваноли. Страхотен актьор и човек. Той е важна част от тази история".
И още:
"Решението на главния ми герой не се базира на това кой стои от другата страна – силен ли е врагът или не. За него е достатъчно да знае дали постъпва правилно или не. Много сложна ситуация и решение. Но той не променя мнението си пред лицето на по-силния противник.
Безкрайно щастлив съм, че мога да разкажа тази история. Гледайки какво се случва в Палестина, Украйна и навсякъде, където се води война уж срещу врага, забравяме, че врагът не може да е дете.
Мисля, че "Крепост на силата" може би ни показва какво прави човечеството в момента".
Още по темата в интервюто на Иван Русланов с Никола Вукчевич за "Хоризонт".
