Съосновател на групата „“Нови Радикални практики в България“ (1994-1995) и на нейната галерия „XXL“ (1996) в София, където организира изложби “Нова българска живопис“ (1996, 1999).
Той е един от първите истински български концептуалисти. През 90-те със свои съмишленици създават първата мащабна авангардна акция у нас, изписвайки имена си по всеки казан за боклук, стена или по-голям камък в София.
Изкуството на младия Хубен Черкелов стимулира артистичното пространство у нас със свежи идеи и радикално нов подход, отричайки всички утвърдени понятия за изкуство.
В края на 90-те той и приятелите му от групата за радикално изкуство емигрират в САЩ, след като осъзнават, че са изпреварили времето си и публиката тук не е готова за техните акции.
Междувременно артистът печели стипендиите на Фондация “Феликс Меритис“, Амстердам (1995), Националния фонд за изкуства (NEA), Артслинк, Ню Йорк (1996), Центъра за фотографски изкуства „Aн и Джон Марион“ към Института за изкуство на Санта Фе, Ню Мексико (2000).
В момента Хубен Черкелов живее и работи в Ню Йорк. Там той постъпва радикално с авангардистите – става отново живописец. Но не и академичен художник. В продължение на няколко години пресъздава образите от банкнотите в живи и емоционални картини, в крайна сметка парите заслужават добро отношение.
При гостуването си в предаването “Радиокафе“ художникът разказа за своята най-нова изложба "Колелото на живота“, вече подредена в София, където ще остане до 17 април.
"Заглавието е умишлено по-заплетено, по принцип харесвам по-конкретни заглавия. Експозицията обхваща система от произведения, които преминават през различни етапи - детство, юношество, старост…Тя е система от произведения на изкуството, чиято кулминация е събрана в едно, наречено „Колелото на живота“, базирано на стенописите на Захари Зограф, която се намира в Преображенския манастир, и беше поставена върху банкнота от сто лева през 1991-1992 година. За разлика от евробанкнотите, създадени в дизайнерско студио, без да е свързано с някаква конкретика 100-левовата банкнота с лика на Захари Зограф е базирана върху неговата стенопис в Преображенския манастир", разкри художникът.
"Интересувам се от Захари Зограф като един от родоначалниците на българската светска живопис, иконописец и представител на българската Самоковска школа. Той прави една стъпка към вече европейското изкуство. През 19. век темата за циклите на живота е много разпространена в западноевропейската живопис, включително светска, не само църковна. В съвремието си той е модерен художник, рамо до рамо с това, което се е правело на Запад.
От тази гледна точка, той е любопитен, пионер и аз го свързах с други мои вдъхновения от банкноти от Испания, Франция, страни, които вече са приели еврото", сподели художникът.
Черкелов разказа още любопитни факти за дизайнерския елемент в създаването на еврото.
" Дизайнерските решения са красиви, но те не принадлежат на нито една страна, за да не може никоя от тези 27 страни да претендира. Но върху центовете всяка една от страните може да постави каквото си иска и там е разликата. И аз ви каня да обръщате внимание какво има върху центовете, когато ви връщат ресто - отбеляза той. - Използвам вдъхновението от сюжетите, които са върху банкноти като средство за комуникация, защото това е за мен изкуството - дали ще е живопис, скулптура или музика, ние общуваме по този начин има едно универсално разбиране върху сюжета и това, което съдържа комуникацията."
В изключително интересен свят ще попадне посетителят на "Колелото на живота“, откривайки любопитни нюанси свързани с банкнотите.
С художника разговаря Лили Големинова.
