Народното събрание на първо четене три законопроекта за несъстоятелност на физическите лица или т. нар. Закон за личния фалит. Те са внесени от БСП-Обединена левица, ПП-ДБ и Министерския съвет.
В същото време от Министерството на правосъдието обявиха, че предстои информационна кампания с разяснения за гражданите кога и при какви условия ще могат да се възползват от процедурите по несъстоятелност, предвидени в новите законопроекти.
България наистина е единствената страна в ЕС, в която няма такова действащо законодателство. А то е много важно", коментира пред БНР-Радио София адвокат Деян Драгиев.
Той посочи разликата между несъстоятелността при юридически лица (търговски дружества) и на физическите лица.
При задлъжнялост на търговец, поради самия му характер, дружеството или се реорганизира, или активите му се ликвидират.
При физически лица за покриване на дългове може да се стигне до разпродажба на активи или намаляване на трудови възнаграждения.
"Ако при търговските дружества несъстоятелността е икономически проблем, при физическите лица той е социален, който трябва да се регулира", подчерта юристът.
Той разясни, че предложените законопроекти имат общо помежду си, но и разлики – главно свързани със старта по процедурата.
По думите на Драгиев, във финансов аспект такава процедура разбира се, че ще бъде в тежест на съответния човек, изпадвал във фалит. Ще има множество финансови ограничения. Може да се назначи и синдик, на който също трябва да се плати. Това ще оскъпи още повече производството. В други страни има държавна служба, за да не се налага намесата на синдик.
Дори и по закон да няма ограничения, банките, например, ще имат различно отношение към лица в производство за несъстоятелност. Кредитори ще могат да изискват да бъдат обявени за невалидни определени сделки с имущество.
Адв. Драгиев посочи още детайли от различните законопроекти и ги коментира.
Чуйте целия разговор с него на Невена Николова и Данаил Конов.
