В книгата си "Това, което видях от Балканската война" Симеон Радев описва как стои с войниците на Босфора и те го питат какво е това отсреща. Азия, им отговаря той. А ние тук какво сме, го попитали. Ние сме Европа, им казал той. И те били много учудени, защото Европа им се струвала безкрайно чужда и далечна.
Цитирам по памет тази случка отпреди повече от век, мислейки за колебливото сякаш и до днес българско европейско себеусещане. Колебливо не като географска даденост, а като светоглед, ценностна система и не на последно място - като самочувствие. Много са причините за това европейското ни самочувствие да е ниско дори и днес, близо две десетилетия след приемането на България в Европейския съюз. По-важното е как то може да се повиши, включително и през историята, а в частност и историята на българското изкуство.
Изложбата "Европа в България", представена допреди месец в Софийската градска художествена галерия, показа отраженията на европейските художествени направления в българското изкуство след Освобождението до средата на ХХ век. Несъмнено тя бе резултат на задълбочен изследователски труд на куратора Любен Домозетски, на внимателно обмислена концепция и стратегия при събирането и експонирането на произведенията в залите на галерията. А това, заедно с образователните турове за публиката, предполага работа на цял екип от специалисти.
Наскоро излезе и каталогът на изложбата. Което е поводът с Андрея Гандева и Гергана Минкова да говорим за нея в "Музей в ефира" с Любен Домозетски и Ана Топалова.
