Правосъдният министър Георги Георгиев обяви, че след случая от Перник във ведомството му са постъпили над 140 страници с предложения за промени в Наказателния кодекс, свързани със санкциите за мъчителите на животни, а правителството предлага тези, които ще модернизират системата, като използването на специални разузнавателни средства:
"Тези промени ще дадат възможност и на Прокуратурата, и на МВР своевременно да противодействат и да разкриват тези престъпления, които се извършват изцяло в дигитална среда. На второ място - затягане на режима за санкциите. Както пояснихме, това не е механично увеличаване на наказанията, а увеличаване на наказанията и синхронизирането им по такъв начин с установяването на по-висок минимален праг в някои от случаите и по-висок максимален, така че съдиите за всеки конкретен случай да могат да отчетат точно ясно и обществената опасност."
Освен това се предлага наказателна отговорност да има освен за физическите извършители на мъчения срещу животни и за фирмите, които печелят от подобен бизнес. "Чрез налагането санкции на тях, за да може да има, освен наказателната репресия спрямо извършителите, и ефективен механизъм за противодействие спрямо финансовите облаги, които има в тези случаи", коментира министърът.
Министърът се надява парламентът да приеме промените, които запълват липси в Наказателния кодекс:
"Тези предложения сме изготвили след преглед на европейско, световно законодателство. И отново благодаря и на колегите от МВР, Прокуратура, съдилищата, на всички български магистрати, на всички адвокати и защитници на правата на животните. Така се върши качествена промяна, която ще има дълготраен ефект и надяваме се и превантивен такъв, когато законопроектът бъде приет в Народното събрание", коментира Георги Георгиев.
Според одобрения от Министерският съвет проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (НК), с който се завишават санкциите за изтезания на животни и се създават нови, по-тежко наказуеми състави на престъплението - когато стореното е заснето с цел разпространение или от две и повече лица. Когато престъплението е с користна цел, в изпълнение на решение на организираната престъпност или представлява опасен рецидив се предлага наказанието вече да е лишаване от свобода от три до десет години и глоба от 5 хиляди до 20 хиляди лева, а в особено тежки случаи - от три до дванадесет години затвор и глоба от 10 хиляди до 30 хиляди лева. Това е наказателноправният отговор на "садизма като бизнес".
Съгласно закона от 2011 г. насам, изтезание на животно е налице тогава, когато бъде проявена жестокост към гръбначно животно, с което му бъдат причинени противозаконно смърт, тежко или трайно увреждане (чл. 3256 НК). През 2023 г. санкциите за изтезание на животни бяха завишени.
Освен новите състави, одобреният законопроект предвижда също завишаване на максималния срок на наказанието лишаване от свобода по основния състав на престъплението - от четири на пет години. Въвежда се и санкция "лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност", ако извършителите на престъпленията са ветеринарни лекари или други лица, ангажирани с отглеждането и грижата за животни.
Наред с това, за да се улесни разкриването и доказването на подобни деяния, се предлагат изменения в Наказателно-процесуалния кодекс и в Закона за специалните разузнавателни средства, които ще позволят органите на досъдебното производство да могат да използват специални разузнавателни средства.
Тъй като престъпният бизнес с животни би могъл да облагодетелства и юридически лица, извършването на престъпление по чл. 325а и чл. 325б от НК става основание за ангажиране на тяхната имуществена отговорност по реда на Закона за административните нарушения и наказания.