Новото българско кино, което приковава зрителите към екрана, провокира у заинтересованите от филмовия процес въпроси за това какви са ключовите аспекти на продуцентската работа – от създаването на филмов проект до търсенето на финансиране и международни партньори.
В "Кино с думи" за мисията на продуцента говори Веселка Кирякова. Тя е завършила Филмов и телевизионен монтаж в НАТФИЗ и е работила като режисьор на монтажа на множество късометражни, игрални и документални филми, отличени с награди на международни кинофоруми. При работата по филма "Отчуждение" на Милко Лазаров обаче ѝ се налага да се справи и с документацията по финансирането, след което веднага започва планиране и на следващия филм на Лазаров "Ага". Така нещата се завъртат от проект на проект, като сега Веселка Кирякова се занимава предимно с продуцентство. Последните два филма в кината, които продуцира, са "Безветрие" на Павел Веснаков и "Стадото" отново на Милко Лазаров.
Веселка търси емоция във филмите, които гледа.
"Моята мисия е филмите, които правим, да накарат хората да се замислят за нещо, което е част от тяхното общество или от тяхната душевност. Затова тези филми невинаги са много забавни за гледане и развлекателни, но пък такъв тип кино е много важно, защото има хора, които търсят точно него. Поради тази причина емоцията за мен е водеща – да има нещо, което да размърда мисловния процес на зрителя и да го накара да се замисли за своя живот и за света като цяло", каза продуцентката в ефира на програма "Христо Ботев".
Според нея ключовото в създаването на кино е доверието, независимо за кой етап от процеса става дума.
"Аз вярвам в режисьорите, с които работя, затова и влагам цялата си енергия и умения, за да може филмът, който те искат, да стане по-добър и да достигне до максимално голяма аудитория. Да им осигуря необходимите условия, за да го създадат. Смятам, че затова и усещам от тяхна страна същото доверие – те знаят, че аз искам най-доброто за техния филм", обяснява Веселка Кирякова.
Това, на което тя държи, е сърцето на филма, а именно – основната тема и идея в него да останат същите докрай. Продуцентката е на мнение, че пречките по пътя на един филм в повечето случаи помагат за крайния резултат, защото създаването на кино всъщност е един абсолютен жив организъм.
"Никога не съм смятала, че ще се занимавам с продуцентство, не съм го искала, така се случи. Оказа се, че това, което правя, е добре да си върша работата. Когато работех по монтажа на филмите, смятах, че това е професията – и то е така – която най-много ти взима в киното, защото ти трябва много отдаденост, много търпение към целия процес, към материала, към хората, към всичко. Мислех си, че продуцентството е малко по-лесно, защото ходиш, гледаш, разговаряш с някакви хора – струваше ми се доста по-лесно. Оказа се, че може би най-трудната професия в киното е точно продуценството", разказва Веселка.
Погледът ѝ на монтажист я прави обаче и по-взискателна като продуцент. Тя все още се занимава с монтаж. Казва, че това е професия, която не иска никога да изоставя, защото монтажистът има усещане за драматургия, но и друг поглед към "мониторчето на терен". Затова и гледа на филмите, които продуцира, като човек, който ще избира дубли.
Макар Веселка Кирякова да има чувството, че като хора някак сме започнали да губим вярата си в чудеса, защото материалното около нас пречи на сетивата ни и всичко е с поглед към практичното, тя вярва, че имаме очи за хубавото кино.
Това, разбира се, не променя факта, че в България имаме лек недостиг на смелост и идеи, твърди продуцентката.
"Нашите филми са доста по-социални, правим социално ориентирано кино. Винаги много ни вълнува темата за бедността, поне по моите наблюдения през последните няколко години – тя присъства в почти всички български филми. Надявам се скоро да преминем в един нов етап от теми и проблеми, които ще разглежда българското кино."
Според Веселка трябва да надскочим битовизма. Засега киното, което правим, не може да си намери своята истинска форма, но от друга страна, то доказва, че е необходимо да се говори за наболелите теми.
"Може би оттам идва – има нужда да се посочват с пръст тези неща, за да се опита по някакъв начин да се събуди обществото. Киното е много голямо отражение на времето, в което живеем, и носи духа му. Имаме много хубави филми през последните години, които отразяват проблемите ни и се опитват да ни събудят, за да не се примиряваме с това, което ни се предлага като начин на живот", смята още Веселка Кирякова.
От тази гледна точка времето в България не е много по-различно от времето в другите европейски страни. Променя се кинопазарът, а хората, от които зависи финансирането, не съумяват да променят мисленето си. Според Веселка Кирякова трябва да се осъзнаят процесите и да се работи в нова посока, за да се променят и практиките. Историята на киното доказва, че това е нормален етап, който може да бъде преодолян.
"Да търсим истории – това е основното – допълва Кирякова. – Вече толкова много истории се разказаха, че за да накараш зрителя да влезе в киносалона, трябва да му разкажеш нещо, което той не е виждал, но не знам дали е възможно вече."
В същото време обаче опитът ѝ като продуцент показва, че истината е в това да разкажеш онова, което вече е виждано, по начин, който не е виждан. А и зрителите трябва да провокират себе си – да поемат рискове, като гледат филми, които могат да ги изненадат неочаквано.
Кога филмът е по-голям от всичко? Защо в европейски и световен мащаб многото зрители в киносалоните ще се превръщат във все по-рядко явление и как достъпността, която предлагат стрийминг платформите, допринася за това? Мит ли е специализираната публика на филмовите фестивали? Има ли свръхпроизводство на филми след пандемията и трудно ли е разпространението им? Какво трябва да знаем за гръцкия филм "Аркадия", част от продуцентския екип на който е самата Веселка Кирякова?
Чуйте в звуковия файл.
