"Априлци проявиха безпределна саможертва като избраха бунта пред робското безвремие, дързостта пред покорството, националното и човешкото достойнство пред преклонената глава". Това каза в словото си председателят на Народното събрание Наталия Киселова в Панагюрище, където днес е кулминацията на националните чествания на 149-ата година от обявяването на Априлското въстание.
"За поредна година тук, в Панагюрище, съпреживяваме онзи паметен миг от 1876 г. Денят в който пристигна "Кървавото писмо“, радостно забиха камбаните, отекна гърмежът на пушките. Денят, посрещнат като празник, когато народът дръзна да разкъса робските окови и да поеме по светлия и трънлив път на свободата", каза Киселова.
По-рано през деня чествания на Априлското въстание имаше в Копривщица, Пловдив, Кюстендил и на много други места в България.
Априлското въстание избухва на 2 май 1876 година (20 април стар стил) срещу османското иго. Въстанието е организирано от Гюргевския революционен комитет, създаден на 11 ноември 1875 г. от български емигранти в Гюргево, сред които Никола Обретенов, Стоян Заимов, Панайот Волов, Георги Икономов, Георги Измирлиев (Македончето).
На 11 май 1875 г. под председателството на Стефан Стамболов започват заседанията на комитета, продължили до 25 декември 1875 г. Изработен е план за въстание, насрочено за 1 май 1876 г., според който България е разделена на пет революционни окръга - I (Търновски) с център Горна Оряховица и главен апостол Стефан Стамболов, II (Сливенски) с главен апостол Иларион Драгостинов, III (Врачански) с главен апостол Стоян Заимов , IV (Пловдивски) с център Панагюрище и с главен апостол Панайот Волов и V (Софийски), който по-късно не функционира.
Въстанието продължава около един месец. Потушено е с нечувана жестокост, като над 30 хиляди българи са избити, стотици градове и села са опожарени и ограбени, а хиляди хора са хвърлени в затворите или са заточени.
