Комуникационните сривове на мобилните оператори тази седмица у нас, както и необяснимото прекъсване на електрозахранването в Испания, Португалия и Южна Франция карат специалистите да търсят причини и изводи за предотвратяване в бъдеще.
Случилото се задължително трябва да ни накара да се обърне внимание на начина ни на живот, смята доц. д-р Борис Грозданов от Института за отбрана и международна сигурност.
"Гражданите трябва да се пообразоват за защита на устройствата си, а държавата да инвестира в процеси, които управляват уязвимостите във всички ключови сектори, и то без отлагане във времето", подчерта той пред БНР-Радио София.
Доц. Грозданов се въздържа от категорични заключения, поради "липса на достатъчно информация за научно обяснение". Експертът припомни, че двата случая на срив в комуникациите у нас станаха в много кратък период от време.
В България не е имало подобен феномен с такъв обхват.
"Няма оповестена причина, която да е еднаква за двата оператора. Резултатът при тях не е идентичен, но е много сходен - нарушена комуникация. – отбеляза Борис Грозданов. – Време е да се замислим за това, че делегирахме голяма част от живота си на свързаните дигитални устройства. Променихме се като хора. Адаптирахме се за живот в свят, който разчита на лесна и бърза връзка между хора и институции, независимо от разстоянията. Хомо сапиенс живее така от много скоро. Младите не познават предишния начин на живот."
Той описа някои от последиците и предизвикателствата пред човечеството при спиране на интернет – застрашена национална сигурност, криза при здравни и други услуги, невъзможност за осъществяване на електронни плащания, засегната икономика и нарушаване на личния живот на гражданите.
Разясни и същността на т.нар AI агенти, които вече влизат в приложение, както и възможните рискове от тяхната функция при управление на програми.
Чуйте разговора на Елена Пъневска.
