Икономическата стойност на споразумението е под доста въпросителни предвид недостатъчното проучване на залежите в Украйна и най-вече предвид руската заплаха.В момента далеч по-голяма тежест и във Вашингтон, и в Киев се отдава на политическия му аспект, но и той може би се надценява. Чрез споразумението, сключено в разгара на руското нашествие, администрацията на Доналд Тръмп доказва, че държи Украйна да остане свободна, заяви министърът на финансите Скот Бесънт.
Това уверение не бива да залъгва нито Киев, нито Европа, предупреждава Шашанк Джоши - британски журналист, редактор на военна тематика в списание Economist.
Администрацията на Тръмп е критикувана за непоследователност в политиката си по не един и два въпроса. Как сделката за полезните изкопаеми в Украйна пасва на предупрежденията й, че ще се откаже от посредничество за уреждане на руско-украинския конфликт?
"Сделката за изкопаемите представлява разклонение от американската външна политика, нацелено единствено в икономическите придобивки, транзакциите, меркантилизма и преките облаги за Америка в краткосрочен план. Тя не е продукт на дълбоки и внимателни размишления за по-далечното бъдеще. Доналд Тръмп вярва, че съюзниците и партньорите на Америка я ограбват. Той вижда в сделката (от тази сряда) отплата за прахосническите, според него, харчове за войната в Украйна.
От украинска гледна точка, споразумението, което най-накрая бе подписано, е доста по-балансирано и равностойно от това, което бе предлагано първоначално от администрацията на Тръмп. Но не мисля, че украинците ще го възприемат като заместител на гаранции за сигурност. Дори ако американските компании навлязат в Украйна - защото има големи въпросителни за размера, местонахождението и стойността на украинските полезни изкопаеми - дори ако се стигне до такова комерсиално присъствие, то едва ли ще възпре ново руско нашествие.
Въз основа на всичко казано до тук, според мен украинците се надяват, че с подписването на това споразумение, с подобряването на отношенията с администрацията на Тръмп, те ще намалят поне мъничко вероятността Америка да ги изостави напълно и ще увеличат с мъничко възможността в случай на провал на дипломацията Тръмп да обвини Русия, а не тях. Никой обаче не може да е сигурен в това."
Би ли могло споразумението за изкопаемите да е знак от Тръмп, че е решил да не притиска европейците да отменят санкциите срещу Москва?
"Не бих разглеждал тази сделка като сигнал за нещо повече от самата сделка. Не мисля, че инициативите на Тръмп в различните сфери на дипломацията са съгласувани помежду си, нито че са внимателно планирани. За мен е напълно възможно, въпреки договореностите за украинските изкопаеми и въпреки публичното си ангажиране със суверенитета и сигурността на Украйна, той да поиска от европейците да отменят санкциите срещу Русия и дори да спрат собствените си доставки на оръжие за Украйна. Напълно възможно е, ако администрацията му продължи напъните за икономическа, политическа и дипломатическа нормализация на отношенията с Русия."
Да, но в Кремъл едва ли ще им се хареса това, което финансовият министър Скот Бесънт заяви при подписването на сделката за минералите - че с нея Съединените щати давали сигнал за подкрепата си за "свободна, суверенна и просперираща Украйна". Такива изявления едва ли се преглъщат лесно в Москва. Какво ще се случи със сближението между Съединените щати и Русия?
"Зависи изцяло от това дали Тръмп иска да засили натиска върху Русия или не. В момента в Украйна и Европа са доста скептични по този въпрос. Но вече става все по-ясно и за него, че руснаците не откликват позитивно на предложенията за спиране на огъня. Виждаме вече и публични прояви на раздразнение от негова страна. Когато обаче имаш вземане-даване с Доналд Тръмп, е важно да не се забравя, че настроението му и политиката му могат много рязко да се променят и че нищо не е сигурно.
Вгледаме ли се в дипломацията на Стив Уиткоф, президентският пратеник в Русия, ще видим разногласията в администрацията. Уиткоф казва едно, но Кийт Келог, пратеникът за Украйна, съвсем друго. Не мисля, че тези вътрешни спорове са напълно разрешени. Така че все още е напълно възможно Съединените щати да продължат да търсят сближение с Русия. Възможно е и да се разочароват и да увеличат натиска върху Русия.
И накрая, възможно, дори по-вероятно, е администрацията просто да загуби интерес и нито да натисне Москва, нито да се сближава с нея, а просто да се откъсне от този процес и да се съсредоточи върху други належащи въпроси, например преговорите с Иран. Такова откъсване на САЩ от украинския въпрос е напълно възможно."
Тръмп показва готовност да признае руския суверенитет над Крим. Ще има ли смисъл в такъв акт, след като Москва продължава да държи на старите си искания - за признание не само на Крим, но и на другите четири области в югоизточна Украйна, изтегляне на украинците от Херсон и Запорожие, "демилитаризация" и "денацификация" на Киев. Казаха го тези дни и външният министър Сергей Лавров, и секретарят на Съвета за сигурност Сергей Шойгу. Не гори ли Москва собствените си мостове?
"Руснаците наистина играят твърдо и застават на максималистки позиции. Аз виждам няколко причини за това поведение. Първо, убедени са, че заради предизборните си обещания Доналд Тръмп толкова отчаяно иска споразумение, че може да отстъпи и пред най-крайните им искания. Възползват се от отчаянието му.
Другото съображение на руснаците, според мен, е, че дори ако дипломацията се провали, Тръмп ще продължи да се води от идеологическата си враждебност към Украйна и от афинитета си към авторитарните лидери и в крайна сметка ще хвърли вината върху Киев. Залагат на това, че колкото и да натискат със своите изисквания, той няма да се настрои враждебно срещу тях. Кремъл може да сбърка с този хазарт, но продължава да залага."
Дали меркантилизмът, за който споменахте в началото на разговора ни, ще позволи на Тръмп все пак да продължи да доставя оръжие за Украйна?
"Към този момент европейците очакват Америка да се откаже от посредничеството. Това може да стане по два начина. Единият е като прекъсне всякаква помощ на Киев, за да го принуди да капитулира. Другият начин е да се откаже от преговорите, но без да подлага Украйна на натиск. Ако се случи второто, европейците се надяват да продължат да купуват оръжие от Америка за Украйна и особено такова оръжие, каквото те не могат да произведат. Например ракетите-прехващачи за зенитните системи "Пейтриът".
Русия увеличава въоръжените си сили въпреки колосалните загуби на украинския фронт. Не е ли Европа безнадеждно закъсняла, ако иска да се противопостави на руска агресия?
"Не мисля, че Европа е закъсняла. Да, Русия мобилизира икономиката си и разшири драстично военно-промишления си комплекс. Но е вероятно производството й да започне да се смалява. Съществуващият капацитет се използва до максимум. Ще трябва да бъдат създадени нови производствени линии, да бъдат набрани още хора, а това ще бъде доста трудно. Безработицата е доста ниска, а инфлацията - доста висока. Не достигат материали, включително и от арсеналите от съветско време. Затова не бива да очакваме, че темпото на растеж в оръжейното производство от последните 12 месеца ще се запази през следващите 12-18.
Европа се справя много добре в някои сфери, например в производството на снаряди за артилерията. Но европейците ще трябва да признаят, че реагират много бавно и изостават много от Русия и затова сега им се налага да купуват от Америка, вместо да произвеждат сами количеството, което им е необходимо."
Ако изоставаме и времето не е наша страна и в същото време си вадим правилните поуки от войната в Украйна, къде трябва да насочим усилията си приоритетно - във фабриките за барут или в т.нар. стратегически способности?
"Много е трудно да се каже, но ми се струва, че е необходимо един вид разделение на труда на континента. Защото ако се озовете в ситуация, в която Съединените щати не желаят да отбраняват Европа или просто не са в състояние да го сторят, защото са заети с война в Азия, тогава много от ключовите системи, които правят нашите армии боеспособни - например разузнаването, логистиката, въздушният транспорт, сателитите - всичко това ще липсва. Тогава няма да има значение колко войници ще имаш или колко снаряди и ракети - нито ще можеш да ги снабдяваш, както трябва, нито да ги придвижваш бързо, нито да ги насочваш към целта. Това ще обезсили нашите войски.
Разбира се, персоналът е важен, бронираната техника и снарядите, масовото производство и размерът на армията също. Но най-важното през следващите пет години, фокусът трябва да бъде върху заместването на определени дейности, на които днес в Европа са способни единствено Съединените щати, в необходимите мащаби. Ако се справим в тези сфери, ще се справим и в другите - и със снарядите, и със стоманата."
Казахте "разделение на труда на континента". Как виждате предложения за координация на усилията като това за Европейски отбранителен механизъм (на принципа на Европейския стабилизационен механизъм)?
"Инициативите, които виждаме сега в Европа, са главно инициативи, които позволяват на страните от съюза да харчат повече за отбрана, без да се опасяват от регулаторни последици. Те вече могат да поемат по-големи дългове, за да финансират оръжейното производство, без да нарушават правилата за фискална стабилност. Но тези инициативи не са източник на нови средства, нито пък сами по себе си създават нови отбранителни структури. Доколкото могат да намалят дублирането в производството и да интегрират европейската оръжейна индустрия, те вършат добра работа. Но те не диктуват на никого какво да купува. Това все още е прерогатив на НАТО, а не на Европейския съюз, и в крайна сметка е въпрос на суверенни национални решения.
Нужна е промяна, така че ако Франция, да речем, купува военно-транспортни самолети, то тогава Обединеното кралство може би не бива да купува същото, ами да се насочи към придобиването на разузнавателни сателити. Ако Италия купува въздушни танкери, то тогава Германия би трябвало да се погрижи за логистиката. Никоя страна не може да се справи сама с всичко. Трябва да се харчи по-рационално, вместо да се прахосват пари за дублирани поръчки.
