Евроскептичните гласове казват, че гражданите ще обеднеят, ако бъде прието еврото у нас. Допълват, че България не е готова, че Европейският съюз е потъващ кораб, че страната ни не изпълнява критериите наистина и лъже Европейската комисия за бюджета, който е представила. Как можем да обясним на гражданите доколко изброените тези имат основания, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Ралица Симеонова-Ганева, преподавателка в Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски".
"Съвсем накратко мога да кажа, че тези твърдения са чиста спекулация и опит за заиграване със страховете на хората. Да кажа дали България е готова за членство или не, зависи от преценката на Европейската комисия, Европейската централна банка. Тези две институции имат несъразмерно по-голяма аналитичен капацитет и експертиза от цяла България и могат да преценят дали информацията, която сме подали, е достоверна или не.
От започването на процеса по присъединяването към ЕС до момента не се е случвало България да бъде обвинявана, че предоставяме некачествена или подвеждаща информация по тези и подобни въпроси. Това е изключително важно. Официалните български институции нямаше да изпратят искане за извънреден доклад, ако не изпълнявахме обективно критериите.
В никакъв случай не мога да кажа, че България прибърза с еврото. Напротив, тя закъснява. Левът е фиксиран към еврото в 1997 г. Страната пое този ангажимент още с влизането си в ЕС през 2007-а, а първоначалната цел беше да се присъединим през 2009-2010-а. Това е идеята в първия конвергентен доклад, когато ни приемат в ЕС. От 2020 г. вече сме официално в така наречената "чакалня", Валутния механизъм 2. Това е подготовителният етап за еврозоната. Ние вече сме вътре. Реално сме увързани с еврото, но без достъп до решенията и инструментите на ЕЦ. Тази ситуация не е еквивалент на суверенитет. Забавянето вреди, то създава несигурност, подкопава доверието и спира инвестициите. Ако не направим крачката сега, когато сме готови, изпращаме лош сигнал и сами се блокираме.
Като цяло тезата за потъващия кораб е много интересна. Най-малкото защото така нареченият "гнил Запад" се очаква да се срине още от средата на XIX век. А той си стои непокътнат, в добро здраве. Европейският съюз включва едни от най-мощните световни икономики. Освен това след дъловата криза на Еврото през 2012 г. бяха взети достатъчно солидни мерки. ЕС създаде институции, с които да се справя с евентуални подобни рискове. Няма 100% застраховка, че ситуацията няма да се влоши в даден момент. Това се случва регулярно през последните 300 години по логиката на бизнес цикъла.
Следва да имаме предвид, че България ще бъде повлияна отрицателно, независимо дали е във или извън зоната, ако ние минем през някаква такава криза. През последните 15 години имахме възможност да наблюдаваме два такива епизода. Световната икономическа криза и кризата с COVID-19. Да, ефектите при нас бяха много по-тежки и по-продължителни в сравнение с тези в еврозоната."
И това се дължи точно на това, че не сме част от еврозоната?
"Точно така. Левът сам по себе си не осигурява никаква стабилност извън връзката си с еврото по линия на валутния борд. Можем да кажем, че валутният риск, макар и малък, предполага малко по-голяма нестабилност за България в сравнение с еврозоната именно поради това. И е редно да уточним, че споменаването, че левът е символ на националния суверенитет, е по-скоро емоционално, отколкото икономически обосновано твърдение. Паричната единица сама по себе си не гарантира суверенитет, нито го изразява в пълнота. Истинския суверенитет измерва способността на една държава да взема самостоятелни решения конкретно по отношение на икономическата, паричната и фискалната политика. А в момента България не провежда собствена парична политика. Левът е фиксиран към еврото чрез валутния борд. Това означава, че ние реално вече следваме логиката на еврозоната, но приемането на еврото не е отказ от независимост, а всъщност преминаване към пълноценно участие в процеса на вземане на решения в рамките на европейската икономическа система."
След като от години валутният борд е фиксирал лева към еврото, защо има гласове, които предлагат да се ориентираме към долара?
"Трябва да се фокусираме върху един важен факт. Търговията ни в евро е над 80%, тоест ние търгуваме с Европейския съюз. Търговията ни със САЩ и търговията в долари е в много по-малък обем. Нашият икономически интерес е еврозоната."
Какво означава България да е готова? Кой го определя?
"Да сме готови означава да изпълняваме критериите за членство по устойчив начин. Сравнението на стойностите на показателите с тези на критериите показва, че номинално ние ги изпълняваме. Единствените институции, които са компетентни да дадат оценка дали изпълнението е устойчиво, оттам да дадат зелена светлина за членство, са Европейската комисия и Европейската централна банка. Те определят съответно и датата на началото на членство. Не ние, нито вие, нито аз, нито който и да било друг, в това число и националните ни институции, може да направи това: да каже, че ние влизаме през януари 2026-а или 2027-а, това не е наше решение."
Как хората да разпознават компетентните фигури?
"Бих започнала с това, че трябва да се обръщаме към икономисти, изследователи, които са били въвлечени в процеса, които имат опит в този процес. Говорим за професионалисти и икономисти, но при една тясна дефиниция на икономист, а не широка, каквато се наложи в България от близкото минало. Тези, които имат опит в процеса, са работилите в Министерството на финансите, работещите в Министерството на финансите, в Българската народна банка, в Европейската комисия, в Европейската централна банка. Това са институциите, които са дали и дават възможност на някого наистина да се потопи в процеса и да е наясно с това, което се случва, и да познава в дълбочина проблемите."
Има много носталгични гласове към времето, в което България беше част от Съвета за икономическа взаимопомощ, че тогава българите са можели да си купят каквото си поискат, хлябът бил 40 стотинки и са ходили на море по няколко пъти в годината...
"По няколко пъти хората може би са ходили на море, защото им е било забранено да пътуват в чужбина (това е в рамките на шегата). От няколко години с проф. Мартин Иванов и доц. Калоян Ганев от Софийския университет изследваме темата за инфлация, пари, потребление и в исторически план покриваме един почти 300-годишен период. Твърдението, че българите са благоденствали по времето на СИВ, е частично невярно.
Вярно е, че номиналните доходи тогава са нараснали, но това е съпроводено от един много строг административен контрол на цените, бих сложила в скоби ирационален от икономическа гледна точка, което е довело до изкуствено високи реални заплати и покупателна способност. Постигнато е за сметка на хроничен дефицит, натрупване на инфлационен натиск, задлъжняване на икономиката, което всъщност води до целия икономически срив и високата инфлация през 90-те години.
Накратко, поддържането на относителен добър живот е било за сметка на огромно задлъжняване на държавата. Живели сме на кредит. И отделно трябва да си дадем сметка, че не всички хора ходеха всяко лято на море, на пазарите невинаги имаше достатъчно родни плодове и зеленчуци, за вносни изобщо не говорим. Затова и домашните стопанства процъфтяваха, т.нар. "буркан икономика". А днес качеството на храната за немалко хора, за съжаление не за всички, е въпрос на избор и предпочитания. Едно време нямаше избор.
По отношение на членството в ЕС, можем да кажем: Да, през прехода ние обедняхме, но след като развихме пазарната икономика и влезнахме в ЕС, преминахме през съвсем друга траектория на развитие, за по-малко 20 години постигнахме много повече от това, което сме постигнали през 45 години на социалистическото управление. И днес ние живеем в най-богатия вариант на нашата държава, който познаваме исторически."
Може ли пример за илюстрация...
"Разходите за храна десетилетия, векове наред са били преобладаваща част в бюджета на домакинствата като процент от всички разходи. От откато ние сме в ЕС, зависи базата, която гледаме, този процент спада под 30, дори под 20. Ето пример – ние даваме много по-малко пари за храна като процент от разходите, отколкото преди."
Каква е разликата между приемането на еврото сега и деноминацията през 1999-а? Може ли да се направи такъв паралел?
"Бихме могли да направим паралел с всичките парични реформи. Спрямо 1999 г. деноминацията няма абсолютно никаква разлика. Тогава отново заменихме една валута с друга, макар и със същото име. Единствено името този път ще бъде различно, ще е евро, а не лев. Паричните реформи сами по себе си нито причиняват проблеми, нито решават проблеми. Такъв е и случаят с деноминацията 1999-а. Ние имахме стабилизация на цените, промяна на икономическата среда, много осезаема след много тежка криза, но това не се дължи на деноминацията сама по себе си. Деноминацията в някаква степен овладя очакванията на хората, даже помогна в обратна посока, чисто психологически.
По-любопитни са първите реформи през социалистически период: през 1947-а и 1952-ра, те са със изземващ характер. Грабителски реформи ги наричаме в историята. Тогава голяма част от парите на относително по-богатите домакинства са били иззети. И когато провеждат реформата 1962 г., се натъкваме на масова психоза. Тогава е имало силен страх у населението, че отново ще им бъдат иззети парите. Хората масово са изтеглили спестяванията си от ДСК и са изкупили всичко по магазините, което може да бъде закупено като стока. И аз даже се чудя дали тези слухове сега, че парите на гражданите ще бъдат взети, влезем ли в еврозоната, не се подхранват от спомени."
Името на българския лев...
"Името "лев" действително е свързано с изображението на лъв върху чужди монети, най-вече върху френския франк. През Възраждането френските франкове са били разпространени и познати по нашите земи. Името "лев" е прието, защото лъвът е символ на сила и могъщество и е трябвало да придаде на новата валута тежест и престиж. Румънската лея, името "лей", също означава "лъв" на румънски. Смята се, че то произлиза от холандския талер, на който имало изобразени лъвове. Това е много важен момент, защото показва, че влиянието на лъва не е само в хералдиката или символиката на монетите, а ние я срещаме при много други държави. Тоест името "лев" не е уникално. Емоцията, сантиментът спрямо това име буди учудване."
Снимка – личен архив
