Това разказа пред БНР астрофотографът, графичен дизайнер и артист Михаил Минков.
В Чили той е снимал в каньон, пълен с триметрови и по-високи кактуси.
"И Млечният път се беше "позиционирал" перфектно спрямо склона, стояхме до 5-6 сутринта и се наслаждавахме, докато се крепяхме на скалите, за да можем да направим кадрите. Там небето е много тъмно. Трудно е да се опише, трябва да се види и преживее. Идвайки от звездното небе, няма какво да спре светлината. Светлинно замърсяване там няма."
"На Великденския остров, когато снимахме статуите – тези статуи хвърляха сянка през нощта, защото светлината, която излъчват звездите, стига абсолютно безпрепятствено до земята", отбеляза астрофотографът.
Кадърът, който го е запалил по пейзажната астрофотография, е бил заснет преди 6 години край Шкорпиловци.
"Беше април, отидох на плажа. Когато видях на дисплея на камерата онова, което успях да уловя, беше любов от пръв поглед. Вече шест години правя това."
През 2023-2024 г. Михаил Минков се нарежда сред 25-имата най-добри фотографи на Млечния път в света. Да наблюдава Млечния път за него е "като медитация".
"Много ме мащабира, много ме успокоява и си е нещо мое, когато съм сам, не съм с курсисти или с приятели фотографи. Много ме одухотворява да стоя под звездното небе. Просто си даваш сметка, че има нещо повече от теб."
До 22 юни в мавзолея на княз Александър I Батенберг в София може да се види изложбата на Минков на открито, озаглавена "20 секунди светлина".
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
Снимки в публикацията: Михаил Минков
