Управникът на Варшава, първият кмет на града, посетил Прайда, Рафал Тшасковски за втори път е на такова гласуване. За разлика от 2020 г., кандидатът на "Гражданската коалиция" на сегашния премиер Доналд Туск спечели на първи тур, но с опасността победата да е пирова. Гласовете за тримата кандидати в дясно, включително за стигналия до балотажа Карол Навроцки, подкрепен от "Право и справедливост" и Доналд Тръмп, надвишиха очакванията и го превърнаха във фаворит.
Най-важният фактор в битката за Полша ще е избирателната активност на утрешния балотаж, а от нея зависи и дали премиерът Туск ще има свой човек в президентството, който да отключи реформите и да възспре срива в доверието към правителството.
Интервю с Войчех Пшибилски, главен редактор на изданието "Вишеград Инсайт"
Ще започна с това, че Рафал Тшасковски има да наваксва. Ако погледнем броя и разпределението на гласоподавателите на първи тур, то предимството е за съперника му, предвид подкрепата за тримата десни кандидати. Заради това и активността е ключов въпрос и по-точно умението на Тшасковски да мобилизира хора, които не са гласували и са по-умерени в разбиранията си. Това са центристи, които на първи тур са останали вкъщи заради поляризацията по време на кампанията. Ако те пак останат вкъщи, а мобилизацията вдясно е такава, каквато видяхме на първи тур, Карол Навроцки ще спечели.
Активността на 18 май надвиши 67% и беше висока за президентски избори. Всъщност кого още може да мобилизира Рафал Тшасковски?
Активността в Полша се повишава на всеки следващи избори. За парламент през 2019 г. тя беше 61 процента. 4 години по-късно се повиши до 74 на сто. На президентските избори през 2020 година, съответно на първи и втори тур, до урните отидоха 64 и 68 процента от имащите право на глас. Според тази тенденция, на балотажа в неделя би трябвало да видим активност над 70 процента.
Запасите на Рафал Тшасковски от негласували, които е по-вероятно да подкрепят него, са по-високи от тези на Карол Навроцки. Това са хора в големите градове, основно в Западна Полша, но не само - между милион и половина и 2 милиона души или до 10 процента от гласовете при активността на първия тур. Ако тя се повиши обаче, делът им ще намалее, а и е въпрос без ясен отговор дали тези хора ще гласуват.
Ако те са ключови за Тшасковски, а по-десните са важни за Навроцки, нека погледнем към някои от посланията им между двата тура.
На първия видяхме по-висока от очакваната подкрепа както за консервативния либертарианец Славомир Менцен, така и за ултрадесния Гжегож Браун. Ако вземем за отправна точка някои от общите им послания, то подкрепилите ги 20 процента от избирателите не желаят отпадане на забраната на абортите или пък повече права за гей хората. Не искат и Украйна да бъде приемана в НАТО.
Навроцки е съгласен с всичко изброено, Тшасковски - с нито едно, но пък отиде при Менцен да му каже, че няма да повишава данъците. Кой ще получи тези гласове?
Тук пак стои въпросът за готовността да се гласува, защото част от гласоподавателите на Менцен не биха подкрепили друг кандидат, особено когато и двамата са от партиите на статуквото. Много от тях може да не гласуват, което ще е от полза на Тшасковски. А според някои проучвания от последната седмица, той ще получи подкрепа от между 15 и 30 на сто от гласоподавателите на Менцен, като горната граница би била огромен успех.
Тези данни са динамични, но показват, че Тшасковски е успял да спечели такава подкрепа. Втората му специфична цел са младите гласоподаватели на Менцен. Той се представя като някой, който не е заплаха за тях. Тшасковски и външният министър Шикорски отидоха да пият бира с Менцен, за да покажат, че могат да водят спокоен разговор с него в бар. Младите му привърженици може и да не подкрепят Тшасковски, но няма да излязат специално да гласуват срещу него. Самият Менцен каза, че няма да гласува за Тшасковски, но не и че ще гласува за Навроцки.
Електоратът на Браун е по-различен, защото това са по-възрастни хора. Тази група е потопена в конспиративни теории и нямат никакво доверие на двамата кандидати. Идеологически са по-близо до Навроцки, но засега не го виждат като техен представител, тъй като бяха разочаровани от "Право и справедливост". Поне до момента Навроцки не подписа техния манифест и избягва техните изолационистки и антисемитски послания. Ако все пак този електорат гласува, над 80 процента от тях ще подкрепят Навроцки.
Той може и да не говори за "украинизация на Полша", както Гжегож Браун, но пък му обеща да преследва героизирането на украинския националист Степан Бандера, а на Менцен каза, че няма да допусне Украйна в НАТО. Тшасковски не стига чак до там в реверансите към крайнодесните, но дали кметът на Варшава ще може да разчита на 10-те процента подкрепа за левите кандидати на първи тур?
Вляво има два електората. Единият кандидат, Магдалена Биеят, е лявоцентристки. Това са близо 1 милион души, 90 процента от които ще гласуват за Тшасковски на балотажа, защото са много изплашени от това, което Карол Навроцки представлява.
По-спорен е въпросът около подкрепата за Адриан Зандберг. При него има достатъчно хора, които може да не гласуват на балотажа. Отново говорим за около 1 милион души, които възприемат Навроцки като заплаха по отношение на социални и културни теми. Очаквам те все пак да гласуват за Тшасковски, въпреки икономическите им различия и обещанията му да не вдига данъците.
Адриан Зандберг беше кандидатът на лявата партия "Разем", на български - "Заедно" - чието разминаване на косъм с парламента преди 10 години беше част от факторите, които доведоха Ярослав Качински отново на власт. В сегашния Сейм те излязоха от коалицията на Туск и са във все по-обтегнати отношения с него. Не е и случайно, че в челното си послание след победата на първи тур, Рафал Тшасковски сякаш се обърна към тези леви избиратели с обещанието да олекоти сегашната пълна забрана на абортите, а едва седмица по-късно отиде да говори и тяхната противоположност в лицето на Менцен.
Кметът на Варшава е критикуван, че се опитва да се хареса на всички, но далеч по-конкретни са обвиненията срещу съперника му. В рамките на кампанията още преди първия, а сега и преди втория тур, Карол Навроцки беше уличен във връзки с неонацисти; че е купил евтин апартамент с обещанието да се грижи за възрастен човек, когото после е изоставил; че като служител на хотел е позволявал проституция. Това е и кандидатът, подкрепен от Доналд Тръмп, а нищо от тези разкрития не повлия на резултата му. Всъщност в ерата на Тръмп има ли все още нещо достатъчно скандално като човешко поведение, което може да събори една дясна кандидатура?
Има група от хора, които ще гласуват за десния кандидат, независимо какъв е. Те са много мобилизирани и гледат с недоверие на всякакви подобни журналистически разкрития. Със сигурност Карол Навроцки не притежава харизмата на Доналд Тръмп, не показва подобна политическа инициативност, нито подобни умения на комуникатор. Както и да разглеждаме Тръмп, той комуникира много добре с различни групи в обществото, изгражда емоционално доверие към себе си. Навроцки повтаря мантрите на Качински и на "Право и справедливост", свързан е с тях и сам по себе си не буди доверие.
Предвид функцията на президентското вето в Полша, балотажът утре е много важен за правителството на Доналд Туск, което разчита победа на Рафал Тшасковски да отключи реформите. А на източната ви граница продължава да има война, като наскоро Туск получи правото да харчи за отбрана европейските средства за ковид възстановяване. Какви са залозите утре?
Основният залог е способността на правителството да изпълни ключовите си обещания преди изборите през 2027 година чрез консолидация на властта. На второ място е големината на политическия терен за евроскептицизма и изобщо за недоверието към международните отношения на най-високо ниво в Полша. От това зависи как ще се гледа на страната и колко ефективни ще са посланията на Туск в Европейския съюз.
Тук изборът е между общия европейски път и едностранния национален път напред. И резултатът в Полша, предвид сегашното значение на страната, ще е послание към цяла Европа. А в крайна сметка това се отнася до подкрепата за Украйна.
Дали ще имаме лидер с ясни послания относно Русия и Украйна, или такъв, при когото нещата не са толкова ясни и се търси път към други стратегии, което за мен не си струва, защото осигуряват предимство на агресора. Такова в момента е съсредоточаването в исторически спорове между Полша и Украйна, които са важни, но не бива да са определящи в днешния контекст.
Заложени са и границите на търпимостта в политическия мейнстрийм. След разкритията за миналото на Навроцки, изборът му не означава единствено щети за международните позиции на Полша. Това означава нормализиране на определен вид недопустимо поведение, което ще се окаже избираемо не само в Полша, но и в цяла Европа.
