Анализ за предаването ''Преди всички'' на Капка Тодорова и Катя Пеева
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Гърция влезе в еврозоната през 2001 година. Тогава имаше проучвания, които показаха, че 83% от гърците напълно подкрепят тази смяна, защото гърците вече се бяха почувствали част от Европа. Искаха да използват същата валута като германците и французите. Тогава много икономисти коментираха, че така страната ще стане по-богата, ще има по-голям просперитет за нейните жители, но за да влезе в еврозоната през 2001 година, бюджетният дефицит на Гърция трябваше да бъде под 3% от Брутния вътрешен продукт, а социалистическото правителство на Костас Симидис декларира това пред еврозоната.
През 2009 година стана ясно, че страната е укривала дефицити от европейските органи. Тогава тя беше изправена пред дефицит от 12% и изпадна във финансов колапс и тогава започна голямата криза.
Най-големите и основни проблеми бяха предизвикани от факта, че гръцката икономика не беше в състояние да се конкурира с основните икономики на европейския север в рамките на единен пазар.
В същото време влизането в еврозоната позволи на Гърция да започне да взима заеми с изключително ниски лихви и тогава започна голямата грешка на гърците. Започна едно разхищение, което стартира от държавата, премина през банките и накрая приключи с гражданите. Взимаха се кредити, без да се мисли как могат да се върнат.
Разликата между Германия и Гърция по отношение на еврото е, че Германия е не просто член на еврозоната, а е гръбнакът на еврозоната, както икономически, така и политически. Германия е основателка на еврозоната, като въвежда еврото първо без налична валута през 1999 година, а като физическа влиза в портфейлите на хората през 2002 година. Европейската централна банка е базирана във Франкфурт, а Германия е най-голямата икономика в еврозоната с над 25% дял от БВП на еврозоната. Съответно и влиянието върху решенията на Европейската централна банка и финансовата политика са огромни.
Германия традиционно подкрепя строгата фискална дисциплина - нисък дефицит и стабилна инфлация, като тя продължава да е противник на идеята за споделяне на общ дълг.
