Европейската централна банка даде положителна оценка на готовността на България за въвеждане на еврото от 1 януари догодина. Това става ясно от конвергентния доклад, изготвен от Франкфурт.
Страната ни е положила "огромни усилия" от 2024 година, когато беше последният доклад, до момента и е направила необходимите подобрения, за да постигне резултат, според главния икономист на ЕЦБ Филип Лейн.
Конвергентен доклад, но не с толкова технически характер, изготвя и Европейската комисия.
Окончателното решение трябва да бъде ясно на 8 юли.
Няколко са числовите критерии за готовността на всяка страна, която иска да се присъедини към еврозоната.
Първият, който беше и най-сериозното предизвикателство пред България, е ценовата стабилност. Той се измерва като за период от 12 месеца назад се средно аритметично се изчислява резултата на трите европейски държави с най-ниска инфлация и се прибавя процент и половина. През април инфлационният индекс е най-нисък в Ирландия – 1,2%, Финландия – 1,3% и Италия – 1,4 %, а нивото на критерия за готовност е 2,8 на сто. Инфлацията у нас е 2,7 %, изчислена по описания начин.
Друг важен критерий е дефицитът, който не трябва да превишава 3 % от брутния вътрешен продукт. 2024 година завърши именно с такъв дефицит, в тези рамки е изчислен и тазгодишният бюджет. Европейската централна банка отбелязва, че дълговото равнище у нас е много под предела от 60% от брутния вътрешен продукт. Нивото на българския дълг е 24,1 на сто.
Отговаряме и на критерия за динамиката на дългосрочните лихвени проценти, като при праг от 5,9 на сто при нас показателят е 3,9 %.
От 10 юли 2020 година страната ни е част от валутно-обменния механизъм ERM-2 и банковия съюз, подчертават от Франкфурт с уточнението, че България ни ще стане 21-вият член на еврозоната с валутен курс от 1,95583 лева за едно евро.
"Позитивната оценка павира пътя на България за въвеждане на еврото от 1 януари 2026 година", казва главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн, който поздравява страната ни за "огромните усилия".