В рубриката "Разговорът" обръщаме внимание на онези, които са били принудени да напуснат домовете си, за да търсят спасение и нов живот далеч от войната. На Световния ден на бежанците разговаряме с Линда Ауанис – основател и председател на Сдружение "Съвет на жените бежанки в България", организация, подкрепяна от Върховния комисариат на ООН за бежанците.
Линда говори с дълбока тъга за конфликтите, които продължават да разкъсват света – "Това, което се случва през последната седмица, е ужасно. Този конфликт е трагедия и за Израел, и за Иран. Винаги във войните страдат най-много невинните."
По думите ѝ, днес е особено важно да изразим благодарност към страните, които отварят врати за бежанците. "В Световния ден на бежанците искаме да благодарим на България и на всички държави, които приемат хора в беда", подчертава тя.
Линда споделя, че въпреки трудностите, бежанците се опитват да се интегрират – не без помощта на гражданското общество. "Много тежка е тази година за неправителствения сектор. 90% от даренията, които получаваме, идват от българи – хора от цялата страна, които просто искат да помогнат, но не търсят признание. Българите са щедри, но не обичат да говорят за това."
Една от най-сериозните пречки пред интеграцията остава езиковата бариера. "Много от хората не знаят нищо за България. Насочваме ги към организации, които предлагат курсове по български език – без това те не могат да се справят."
Според Линда, всички бежанци носят травма – защото никой не напуска дома си доброволно. Но те също така носят в себе си надежда. Именно затова организацията ѝ продължава да организира инициативи, свързани с общността. "Днес в 9:00 сутринта започнахме акция по почистване на парк в 'Овча купел'. Бежанци и доброволци работят рамо до рамо."
Следващата инициатива на Сдружението е на 27 юни – изложба със снимки на вече интегрирани бежанци. "Много хора, които говорят срещу тях, просто не познават историите им", казва Линда.
В заключение, тя подчертава, че макар завръщането в родните страни да е трудно, много от бежанците вече виждат бъдещето си тук – в България. "Те искат да останат, защото вече са част от това общество. Те са намерили пристан – и носят голяма надежда."
Слушайте!
