7
Институтът по полимери е научно звено в направление "Нанонауки, нови материали и технологии” на Българската академия на науките. Мисията на Института по полимери е да извършва научни изследвания, иновационни дейности и обучение в областта на полимерите и полимерните материали, които допринасят за развитието на науката и технологиите и са в полза на обществото и икономиката. Историята на института е свързана със създадена през 1962 г. секция "Химия на високомолекулните съединения” към Института по органична химия. През 1972 г. секцията прераства в Централна лаборатория по полимери. Института по полимери към БАН извършва научни изследвания и обучение в областта на високомолекулните съединения и тяхното приложение.
"Тази година е специална за Института по полимери. Навършиха се 35 години от създаването на института като самостоятелно научно звено в БАН. На практика първите изследвани по полимери в БАН започват в края на 50-те години на ХХ век от проф. Иван Панайотов, а тази година се навършват и 100 години от неговото рождение. Проф. Панайотов създава група и в резултат на бурното развитие на химическата промишленост през 60-70 те години на XX век тази група се разраства и секцията високомолекулни съединение през 1972 година прераства в централна лаборатория и през 1990 г. официално става Институт по полимери.
Както всички научни организации, ние имаме план и визия за развитие. Дейностите, които ние извършваме – разбира се, основната е научноизследователската в сферите на полимерната наука и новите материали. През годините полимерната наука претърпя развитие. Традиционните изследвания върху пластмаси, еластомери и подобен вид материали, постепенно се изместиха от по-модерните изследвания върху природни полимери, биополимери и специални полимери с различно приложение. По настоящем се работи по синтеза и създаването на съполимери, това са молекули, които съчетават свойствата на повече от един полимер. Те имат невероятни характеристики и потенциално приложение в различни сфери.
Тук мога да спомена медицина, фармация, селско стопанство и биотехнологии. Някои от тези материали се използват за направата на горивни клетки и фотоволтаични елементи. Първоначално синтетичните полимери се използват за изготвянето на изделия като алтернативни на тези от метал, стъкло и керамика с цел устойчивост.
Един от недостатъците на полимерите е това, че когато те са изложени на по-сурови атмосферни условия, те деструктират, т.е. полимерните молекули се разкъсват и се влошават характеристиките и самите изделия се разпадат на парчета. Реално обаче ние хората замърсяваме природата, като изхвърляме нерегламентирано различни пластмасови изделия. Моят призив е да ги събираме в оказаните контейнери, след което има начини тези изделия да се рециклират. В института чрез нашата експертиза и работа по конкретни проекти се стремим да създаваме нови технологии, които да са в полза на индустрията.
Основната ни дейност е свързана с генериране на нови знания и разширяване на съществуващите. Нашите научни резултати се публикуват в научни списания или се патентоват. Тези списания имат категории, те се класират. Последните години стана популярна така наречената "метрика, използваща квартири", това са четвъртини. Т.е. имаме четири категории – първите 25, втори и т.н. Мога да кажа, че през последните години ние успяваме да публикуваме нашите постижения в първата категория, т.е. първите 25 процента", разказа в ефира на предаването "Следобед за любопитните" чл. кор. проф. Петър Петров – директор на Института по полимери към БАН.
"Центърът по компетентност е част от програма “Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация” , програма дигитализация за интелигентна трансформация” 2021-2027, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие, която стартира в края на миналата година и ще продължи до 2029 година. Знаем, че България и страни с климат подобен на нашия са богати на лечебни и ароматични растения, които имат вещества проявяващи биологична активност, която може да бъде противовъзпалителна, противотуморна и с козметични свойства, но приложението на тези вещества е малко трудно.
Тук идва и нашата експертиза и работа. Използваме полимери и полимерни материали, за да подобри ефектите на тези биологично активни вещества. Целта ни е да намерим такива полимерни формулировки, които да увеличат техния ефект, да ги направят по- приложими. Наскоро публикувахме наша разработка на съполимери, единият блок от които е неразтворим във вода, другият разтворим. Този съполимер образува т.нар. мицали, това са наноразмерни частици и в ядрото беше разтворен екстрат от растение. Приложението е за третиране на биофилми. По този начин постигнахме двоен ефект- усилихме въздействието на екстракта, който използвахме и съполимерът, разказа проф. Станислав Рангелов – ръководител на научно направление "Макромолекулно инженерство".
"Проф. Станислав Рангелов и доц. Христо Пенчев са ръководители на центровете по компетентност, а аз съм ръководител на Центъра по върхови постижения. Центровете се създадоха при предишен петгодишен проект, а сега имаме нова петгодишна програма. Целта на първия проект бе да се създаде база, а сега в следващите години да развием нашата научна дейност и да създаваме нови продукти. Вече имаме специална съвременна лаборатория, където работим.
Нашият Център за върхови постижения обединява 13 института на БАН, Химическия и Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски", Техническия факултет с неговите филиали. Обединяваме се като организация с нестопанска цел. Целта ни е, след като направим инфраструктурата, да привличаме млади хора, които желаят да развиват науката на високо ниво при съвременни условия.
Нашият институт има задача да работи основно в областта на чистите технологии, мехатрониката е в областта на инженерните науки. работим в три области – да правим полимеро-органични съединения, които се използват като фотоелементи във фотоволтаиците, другата е да правим екосъобразни материали, с които да пречистваме води и въздух, и третото е да намалим използването на органични разтворители и изобщо на разтворители при синтезата, сподели проф. Оля Стоилова – ръководител на научно направление "Полимерни биоматериали".
"Аз и колегите изследователи от лабораторията "полимери със спрежение" към институт "Полимери" участваме от самото създаване на центъра по компетентност "Хитмобил", който е финансиран по програмата за национални изследвания. В проекта ние участваме в консорциум с водещи институти на БАН и университети, работещи в областта на зелените енергийни технологии, възобновяемите енергийни източници и в частност развитието на водородната енергетика и водородната икономика. Нашата основна изследователска задача в проекта това е разработването на иновативни протон и ян проводящи полимерни мембрани на основа на химически устойчиви Polybenzimidazole, това е класът полимери, с който работи нашата лаборатория. Целта е подобрение свойствата на мембраните, а те от своя страна да послужат като компонент при конструирането на горивните водородни клетки и водни електролизьори, които са в основата на водната енергетика. Това е свързано с генерирането, създаването на водород, неговото съхранение и трансформиране в зелена енергия. Целта ни е да постигнем максимално КПД на процеса и висока продуктивност.
През април тази година стартира и вторият етап от проекта "Хитмобил", разказа доц. Христо Пенчев. "Това е един проект, който е финансиран по плана за възстановяване, стартирал миналата година. Има два вида мембрани, които се използват в практиката. Идеята на проекта е да намерим заместващи материали . През миналата година имаше една кампания на ЕС с цел намаляване на полимери, съдържащи флуор съдържащи елементи или това са вечните полимери, тъй като те практически не се разграждат. Оказа се, че не е открито живо същество, в което да не са открити флуор съдържащи полимери, а все още не знаем тяхното въздействие върху живите организми, но натрупването е устойчиво и нивата се увеличават.
Цялото предаване "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковите файлове.
"Това е един от няколкото проекта по Плана за устойчивост и развитие, по които работим в института. Ръководител на проекта е проф. Оля Стоилова. Целта ни е получаването на екологични полимерни материали с различен дизайн, които са подходящи за потенциално приложение като агенти за биоконтрол в екоземеделието.
Нашият проект е свързан с това да намерим заместител на тези съединения или най- малкото да намалим тяхното съдържание. Използваме различни подходи, за момента имаме частични резултати, като едно от най- важните условия е постигане на висока протонна проводимост. За момента сме успели да получим такива материали, които да отговарят на изискванията. Като приложението е огромно, разказа доц. Филип Ублеков – ръководител на проекта, ще представи проект на тема Композитни мембрани за нискотемпературни горивни клетки с намалено съдържание на флуор или не съдържащи флуор в полимерната матрица.
Тези полимерни материали могат да бъдат вискозни разтвори, филми, гранули или матове, като в тях включваме полезни биоагенти. какво представляват те- микроорганизми, които се използват за растителна защита или стимулират растежа на растенията, а могат и да се прилагат като агенти за биоконтрол на фитопатогенни микроорганизми. Проектът е двугодишен, ние сме в края на първата година и сме на фаза изпитване на новите формулировки в саксии - парници. Предстои да ги изпитваме и в реални условия, а приложението ще бъде в земеделието. Резултатите за момента са много добри, чакаме за патент, публикували сме резултатите в четири статии. паралелно с колегите от аграрния университет работим по проекта", разказа в ефира на предаването "Следобед за любопитните" доц. Мария Спасова, която е част от екипа работещ по проекта.
"Аз съм ръководител на проекта "Био Апи Про", който стартира в началото на тази година. Известно е на всички, че пчелите имат голяма значимост икономическа и в аграрния сектор, основно в качеството им на опраши тел. Факт е, че през последните години се забелязва тенденция за загуба на пчелни колонии. Загубата на пчелни колонии от една страна е свързана с нарушаване хабитата на пчелите, от друга страна излагането им на пръскане с пестициди на земеделските култури, както и паразитите от типа акарии. Най-тревожният акар, поне за България, е тази болест, която пчеларите наричат вароатоза.
Неприятно при този паразит, че се закача за пчелите, съответно унищожават самата пчела, освен това остават в самото пило и унищожават възпроизводството на пчелата. Единственият вариант е да бъдат третирани с акаридициди. Като основно до сега се третираха със синтетични такива. В последните години обаче се установи, че тези паразити развиват резистентност. Целта на нашия проект е да разработим природни акаридициди, които могат да се прилагат в органичното пчеларство, нещо което е изискване и в Европа. Това, което в нашия институт разработваме е биополимерни акаридициди , но от началото до края говорим само за природни вещества. Имаме експериментален пчелин, който е в планината, в биосреда и лабораторно изготвените ни проби са поставени там и при пролетното третиране дадоха изключително добри резултати, но ние продължаваме да работим", разказа в предаването гл. ас. Десислава Будурова – ръководител на проекта "Био Апи Про".
"От малък обичам експериментите и химията. Институт по полимери ми даде и възможност за развитие. За мен е важно удоволствието от работата, доходите също са важни, но те са второстепенни. В момента се занимавам със синтез на едни иновативни полимери, като тяхната архитектура се нарича тип полимерни циклични четки. Тях ще изследваме като потенциални наноносители на биологично активни вещества и различни лекарства. В бъдеще те могат да се прилагат в медицината, за химиотерапия или генна терапия", разказа младият учен Ерик Димитров.
"Още от 7-8 клас се интересувах от химия, някои от вашите слушатели може би свързват името ми с участието ми в международни състезания и олимпиади на които съм се явявал. Любовта към химията е придобита, не наследствена. Тя е в резултат на природния ми интерес към науката и на преподавателя ми по химия. Тази наука винаги е била съществена част от моето развитие. Аз работя по същия проект с Ерик Димитров", сподели другият млад учен Явор Христов.
"Аз също като Явор от ранна детска възраст се интересувам от химията и имах много добра учителка, която ми показа как трябва да уча и ме насочи към тази наука. завърших плевенската математическа гимназия. Ние тримата се познаваме от участието си по международни състезания и олимпиади по химия през годините. Тримата сме приятели, дори в миналото Ерик имаше домашна лаборатория, където реално работихме заедно", сподели и третият млад учен Крум Александров.
