Книгата "Крепости срещу страха" е тематична, концептуална, опитва се да изследва различните форми на страх: личния, екзистенциалния, а също и страховете, породени от времето, в което живеем.
Страхове, свързани с войни, тероризъм, екологична катастрофа и навлизането на изкуствени интелекти.Страхът е нещо, което е определящо за стихосбирката, защото всеки човек има своите лични страхове. Много често те са екзистенциални, променят се в различните периоди от живота, но винаги са факт.
Въпросът обаче е, че живеем в едно време, което определят като епоха на тревожността и всичко отстрани, което се случва, засилва тези страхове. Така че личният страх вече не може да бъде само личен и става част от едни по-големи страхове, с които много трудно се справяме, казва проф. Амелия Личева.
Според нея, от днешните страхове на първо място е този на страха от бъдещето защото ако в предишните периоди е било много лесно да си представим как ще се развива светът и сме били уверени, че ще продължи да върви в положителна посока, т.е., че ще оставим след себе си един свят, който със сигурност ще бъде по-добър от този, в който обитаваме - това мисля че приключи като надежда, казва тя.
В този нов свят, езикът продължава да ни плаши, защото е изразител на всички проблеми, на всички неразрешени проблеми. Според мен, има още много какво да се прави с езика.
Той е по някакъв начин длъжник на много проблеми, особено езикът на съвременната българска литература, струва ми е, е длъжник на важните теми от всекидневието и в този смисъл е страхът, че езикът все още не е на нивото на проблемите ни, казва тя.
Проф. Амелия Личева е поетеса, литературен критик, преподавател. Издала е няколко стихосбирки: "Око, втренчено в ухо”, "Втората вавилонска библиотека”, "Азбуки”, "Моите европи”, "Трябва да се види“, "Зверски кротка“, "Потребност от рециклиране“ и на стихосбирката Férocement sage, публикувана в издателство Les Carnets du dessert de Iune в превод на Мари Врина.
Чуйте повече в разговора на стажант-репортерката Вяра Николова в звуковия файл.
