"Все повече са политиците, които потребяват само поп култура. Това веднага повлиява върху начина, по който тече цялото това политическо говорене. Например на Илон Мъск съвсем ясно му личи, че и до ден днешен играе на компютърни игри. Това не е отрицателен пример. Казвам го като пример затова как можем да определим културният, образователен, светогледен стандарт на даден политик“, обясни Ефтимов.
Той добави, че все по-често за политика се говори на "нисък стил“, но това не е отскоро, колкото и да обвиняваме социалните медии. Според него в хода на развитие на българското общество, първата вълна на използване на разговорен стил се е случила още в началото на 90-те години.
"Вестник "24 часа“, например, беше флагманът на това изказване. Тогава българските изследователи на езика бяха подивели. Смятаха, че това е една целенасочена кампания по опростачването на българското политическо пространство. Аз смятам, че то просто беше част от една прекалена демократизация“, посочи Йордан Ефтимов.
По думите му, ако политиците днес имат изказа на Петър Стоянов например, биха имали много по-малка популярност.
"Ще изглеждат скучни, ще изглеждат неизразителни, несъвременни, нещо, което в българското политическо поле не се цени. Аз също смятам, че е изключително потискащ този начин на изразяване тип жълта преса, с който повечето български политици в наши дни работят, но той е плод на самата социална ситуация, на медиите“, каза литературният историк и критик.
Йордан Ефтимов добави, че социалните медии са направили така че, безгласното мнозинство да си мисли, че има глас. По думите му, това едва ли не, е развило възможността всеки да бъде политик, журналист или коментатор.
"Което е илюзия, което заблуда, но тази заблуда работи", изтъкна Йордан Ефтимов.
Той изрази надежда, че поп културата в политиката ще бъде само малък исторически период, от който ще излезем.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
