Това разказа пред БНР авторът на проекта "Хората на София" ("People of Sofia") Вихрен Георгиев.
С времето разбираш, че не можеш да заснемеш всичко и нещо пропускаш, допълни той.
Интересното на тези снимки е, че човек може да се види от различен ъгъл – не този, под който е свикнал да се вижда. Когато човек се види извън представата за себе си, е нещо различно. Много хора са приятно изненадани, посочи Георгиев.
Във фотографията трябва да има взаимно уважение между снимащия и снимания, за да е етично, коментира Вихрен Георгиев.
"Подхождам изключително уважително към хората, които снимам. Дори снимка, която от фотографска гледна точка е хубава, когато преценя, че човек не би се харесал на нея, не я качвам. Защото сме двама в този процес, не съм само аз."
Има кадри, които приличат на класическата фотография от разцвета на стрийт фотографията, където кадрите са черно-бели. Има кадри - цветово е престъпление да ги осакатиш и да ги направиш черно-бели, обясни Георгиев.
"Абсолютен единак съм. Много-много не общувам с колеги. Предпочитам да гледам и да снимам", сподели той.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
