Законът за еврото е доста противоречив и се надявам да получи много по-добри формулировки между първо и второ четене, сподели мнението си бившият вицепремиер и социален министър, и настоящ член на Икономическия и социален съвет Лидия Шулева в интервю пред БНР.
Тя посочи, че мненията на противниците на еврото също влияят и са фактор, за да се създава напрежение.
"Всичко трябва да е в сгъстени срокове. Правителството се опитва да овладее процесите на противниците и с тази промяна на Закона за еврото, предложен за приемане в НС без задължителното обществено обсъждане, се поражда безпокойство. Приемането му не е еднозначно, защото там са заложени определения, даващи широки правомощия на регулаторните органи за едно фриволно тълкуване. Няма ясни критерии за необосновано повишаване на цените, което води до големи санкции. Така административният произвол е гарантиран", предупреди Лидия Шулева.
Според нея основната слабост на този закон, по който се преценява дали едно повишаване на цените има спекулативен характер, или се дължи на пазарна конюнктура, е, че няма ясни критерии.
"Депутатите имат задача да формулират много по-ясни критерии. Ако това не се направи, големите глоби може да доведат до фалит на предприятия и опасения, че регулаторите се използват като бухалки срещу определени бизнеси, както и до задоволяване на различни икономически интереси от гледна точка на конкуренция", прогнозира бившият вицепремиер.
Нейната оценка за влизането на България в еврозоната е че това е голям успех, защото "почти 30 години бяхме във валутен борд и сме приели на практика еврото като резервна валута, но не използваме всички възможности, които дава еврозоната".
Тя обясни какви са възможностите за постигане на високи доходи с въвеждането на еврото у нас и припомни, че "никой не ни е обещавал високи доходи с преминаването към еврото".
"Другите страни, да, имат, но това не се дължи, че са в еврозоната, а на добре структурирана икономика. За да имаме ние високи доходи, трябва да направим рязка промяна на икономиката ни. Години наред залагаме на нискоквалифицирана работна ръка, която носи ниски доходи. Това, което в момента трябва да направим, е да преминем постепенно към високотехнологични и иновативни производства, а те се нуждаят от висококвалифицирани специалисти и получават по-високи доходи", коментира Шулева.
И дали ще имаме увеличаване на доходите след еврозоната, зависи от това "как ще се възползваме от предимствата, които дава еврозоната":
"Във втория транш на ПВУ се предвиждат редица програми, насочени към малък и среден бизнес с иновативни производства. С тези пари много български компании биха могли да направят крачка напред към иновативни производства".
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
