За книгата "(Пре)Програмиране на живота. Синтетичната биология между индустрията и биохакерството" разговаряхме с авторката Невена Иванова, доктор по интердисциплинарни информационни науки на Токийския университет. Преподавала е естетика на дигиталните медии, кибернетика и техноетични изкуства в Хонконг и Шанхай.
Синтетичната биология обещава да превърне телата ни в поле на избори, които могат да бъдат пресмятани и направлявани. Дали тя е конкретна утопия, предусещаща един нов свят, който още не е, но е реално възможен? Дали е възможна техническа рационалност, която ни подчинява откъм самата ни природа? Но какво е природата, след като молекулярното ниво на живота може да се превърне във въпрос на избор? Всъщност не е ли синтетичната биология следващата стъпка в еволюцията на човечеството, която поначало е техногенна, за разлика от еволюцията на животните, основана върху приспособяване към средата? Възможно ли е синтетичната биология да породи генерализирана пролетаризация, експроприираща познанието, социалните отношения и способността ни за творчество? Как е възможна съпротива срещу такава пролетаризация? Ако приемем, че съпротивата би имала формата на биохакерство, дали няма риск то да подхранва силите, срещу които се бори?
Повече за изданието слушайте в разговора на Василена Мирчева с авторката в ефира на "Време за наука".
Слушайте!
