интервю на Спас Крайнин с проф. Нели Петрова в предаването ''Преди всички''
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Социално-педагогическите интернати вече не трябваше да ги има, заяви пред БНР проф. Нели Петрова от Института за социални дейности и практики. Коментарът ѝ бе във връзка със сигнала на омбудсмана Велислава Делчева към пет институции за насилие над деца в интернат в село Варненци, община Тутракан.
"Голяма част от тях бяха закрити. Това, което не се случи обаче, е да се изгради нова съвременна система за отговор на нуждите на деца, които имат поведенчески проблеми, които извършват престъпления и имат противообществени прояви. Тъй като няма такава система, всъщност те останаха. Би трябвало да бъдат закрити, защото това са училища-интернати, отдалечени от обичайната среда на децата и младите хора. Там се настаняват деца, които са в риск. Има други институции за деца в риск. Но когато са създадени СПИ-тата, тогава е имало друга концепция и визия за децата и отношението към тях. За съжаление, няма промяна в тази сфера", коментира тя.
"Това поставя много въпроси за дискусии, но ние не можем да излезем от дискурса на наказанията, боя, насилието, послушанието, дисциплината".
В болници, училища, навсякъде човекът не е в центъра, в центъра е институцията, подчерта проф. Петрова. Това тя определи като "институционално малтретиране".
СПИ-тата са на места, на които е много трудно да се намерят квалифицирани специалисти, изтъкна също тя. От друга страна посочи, че това са и учебни структури:
"Там хората, които работят, са хора, подготвени да бъдат учители. Всъщност в една част от времето те работят като учители, в друга - като възпитатели. Това са хора, които не са подготвени да се срещнат с деца със сериозни трудности. Там стои въпросът и за подготовката, и за безпомощността и безсилието. Когато разчиташ на педагогика на страха, на послушанието и на директните изисквания, няма как да имаш успех".
Според нея огромният риск е, че в интернатите има деца на 9, 10, 11 години. По думите ѝ това е престъпление към тях.
"Казваме на тези деца, че те са наказани, защото родителите им не могат да се грижат за тях. Тяхното поведение в голяма степен е начин да изразят страдание от това, че не получават тази грижа, от която има нужда едно дете. Обществото им казва, че са принудително там, защото не получават необходимата им грижа. Когато грижата не е добра, по-добре да споделиш грижата с близки, а не да го изпратиш принудително като мярка някъде другаде, говоря за децата под 14 години. Възпитателната мярка е един вид наказание".
Проблемът на интернатите е проблем и на другите институционални грижи, категорична бе проф. Петрова. Според нея той е свързан с недостига на подготовка и разбиране за това какво да правим с децата, които не слушат и не изпълняват.
Цялото интервю на Спас Крайнин с проф. Нели Петрова в предаването "Преди всички" чуйте в звуковия файл.
