"В тези седем дена в село Гложене, в Илинден и в София и сега, седейки си със слушалки във вашето студио си мисля - какъв ли вид слушалки трябва да си слагаме всеки ден, какъв ли трябва да е филтърът, има ли изобщо филтър, сподели за "Нощен Хоризонт" Николай Милчев, поет и писател, който седем дена си води записки за преживелици и съзерцания през това време.
Николай Милчев: Училището трябва да е първо църква на нашето израстване и обучение
"Помислих, че е интересно да откликна на вашата покана и то да бъде - записките на един денонощник, който вероятно трябва да ходи и с денонощни дрехи...И се сетих за една мисъл на Йордан Йовков, който казва, че ако зависи от него, би направил така че, всеки следващ ден да прилича на предходния...
И на някои хора това ще им изглежда странно - защото хората искат да им бъде забавно, разнообразно, да не им е скучно...А ето, че Йовков е искал всеки ден да е еднакъв и спокоен и в това му спокойствие да може да опише всичко, което го вълнува някога...
Битът е ужасно нещо - има много голяма разлика да ти се случват неща в бита и неща, които чрез бита, да те извисяват! В София днес спря водата, това ме вбесява, а това е нищо...А в същото време в небето летят лястовици...и това ме разкъсва.
От известно време усещам нещо, което се нарича - Лимит. Любовта има лимит, живеенето в една къща има лимит. Усещам дори в родната си къща, че след няколко години съм я изчерпал като възможност, или аз съм се изчерпал към нея, към родния ми двор...Това ме плаши. Селските дворове все повече приличат на паркове, не на онези дворове пълни с кокошки, прасенца...те са едни подрязани дворчета - това радва ли ме?
И още нещо - мислил съм си често за лежането по гръб и нищо не правенето - и знам, че точно тогава, когато нищо не правя съм направил най-много неща, разказа за "Нощен Хоризонт" Николай Милчев.
"И когато внуците ми, които ни бяха на гости, ми казаха, че малко им е скучно, не мога да се сетя в моето детство да ми е било скучно, да е нямало какво да правя, как да се забавлявам...Доста разнообразие им създадох, учих ги да разпознават рибите, да стрелят с въздушна пушка, и изведнъж разбрах, че те са изпълнени със съвършено различни неща, с които не съм изпълнен аз!
Софийската популация деца не знаят къде са гнездата на лястовиците, но толкова много за екзопланетите, че аз се почувствах перце, чувствам се угаснала екзопланета, допълни поетът.
Още по темата слушайте интервю на Кармен Манукян с Николай Милчев в ''Нощен Хоризонт''.
