Успешна солистка и реномиран педагог, българската цигуларка Деворина Гамалова повече от три десетилетия живее в Лондон. Родена е в Габрово, учи в Музикалното училище в Русе, в класа на Анелия Попова, а след това в НМА "Проф. Панчо Владигеров" при легендарния професор Боян Лечев и асистентката му Дора Бръчкова. През 1988 г. заминава за Германия, печели позицията на концертмайстор на симфоничния оркестър в град Риза (Riesa). Следва специализация по цигулка и виола при проф. Григорий Жислин в лондонския Кралски музикален колеж (Royal College of Music) и още една – в класа на проф. Дейвид Такено в Guildhall School of Music. През 2002 г. Гамалова завършва второ висше образование в София - богословие, а през 2008-а защитава докторска дисертация в Лондон. Повече от 35 години концертира активно като солистка и камерен изпълнител в България, Германия, Великобритания, Италия, Франция. Сътрудничи на организацията "Live Music Now", създадена от Йехуди Менухин.
Гамалова започва работа като педагог по цигулка и виола първо в South Downs College. От 1999 до 2003 г. асистира на проф. Григорий Жислин в Кралския музикален колеж, а в момента преподава в Университета "Голдсмит" в Лондон, в Консерваторията в Бирмингам, Музикалния колеж "Света Троица" (Trinity College of Music) и Лондонския музикален колеж.
Интересува се от всички изкуства, от религия и философия, от езици. Пише и превежда, има много публикации на български и немски.
"Песен против войната", музика, текст и изпълнение – Деворина Гамалова
Наскоро, по време на Международния фестивал "Софийски музикални седмици", беше представена нейната книга "Музика и духовен живот. Взаимодействие в светлината на православната християнска традиция" – впечатляващо по обем изследване, в което авторката доказва, че музиката и християнството са едно и също нещо.
За аудиторията на Радио България Деворина Гамалова споделя най-напред любопитната история на своето семейство.
"Майка ми е германка. От Дрезден произхожда целият ми род по немска линия. Майка ми е учила руска и английска филология в Лайпцигския университет, където са искали да отворят катедра за изучаване на български език. Затова са изпратили нея с още една нейна колежка в България да учат българска филология. По това време баща ми е учил богословие и случайно са се срещнали... Интересното е, че майка ми е трябвало да подпише документ, че в никакъв случай няма да се омъжва в България. Трябвало е да се върне в Германия и да работи за тази катедра по български език. И тя въобще не е допускала, че такова нещо може да ѝ се случи... А защо Габрово? Тъй като баща ми е бил в немилост и е искал да отиде по-далеч от родния си град, където е имал проблеми, а пък майка ми по време на следването e обиколила цяла България… и най-много ѝ е харесало Габрово. Така са решили там да се заселят".
Деворина има двама братя близнаци. Семейството има проблеми заради дядо ѝ, който преди 9 септември 1944 г. е бил фабрикант и наследниците му са преследвани от народната власт. Като дете е заобиколена от книги и плочи, на които майка ѝ посвещава всеки свободен миг и момичето е очаровано от красотата им. На децата на дядо ѝ не е позволено да учат нищо, освен богословие. Баща ѝ, въпреки че е искал да стане лекар, се възползва от възможността и впоследствие няколко десетилетия работи като църковен певец. Преследването достига и внуците, но Деворина е приета да учи в Русе, след това и в София. Като възпитаничка на един от най-прочутите цигулкови педагози в историята ни, я моля да сподели впечатленията си от тъй наречената "школа на Боян Лечев".
"Считах, че ми трябва такъв академичен и систематичен човек. Затова написах в молбата си, че бих искала да уча при него, като нямах никаква надежда това да стане. Но тъй като точно в тази година той беше взел Дора Бръчкова за своя асистентка и му трябваха няколко студенти, може би това беше моята слука и попаднах в неговия клас. А неговата школа е страхотна! Не знам сега доколко още се помни за нея, но той беше обучил толкова много – и солисти, и концертмайстори, от най-висока класа цигулари. И Дора Бръчкова също беше много талантлива като преподавател – и продължава да е! Проф. Лечев беше много последователен и много ясен. Не говореше много. Забележките му бяха кратки, делови, много ясни и много влиятелни. Не можеше човек да си помисли, че не е така, или да противоречи".
Гамалова напуска България веднага, след като завършва висшето си образование. Търси позиция на оркестрант в Германия, в района на Дрезден. Отива на семинар във Ваймар, след това става концертмайстор в Риза. Следва съдбовната ѝ среща с големия руски цигулар и педагог Григорий Жислин, ученик на великия Юрий Янкелевич. "Когато го чух как свири и наблюдавах техниката му, разбрах, че ми е необходим, тъй като аз имах някои търсения и недоволство от моята техника. Осъзнах, че този човек може да ми обясни всичко. Представиха ме, свирих и той каза, че би могъл да ме вземе в класа си. Всъщност, когато водихме първия разговор, той все още не беше в Англия и аз имах желание да отида в Русия, но междувременно той емигрира - бяха го поканили за професор в Royal College Of Music. И така, без никога да съм имала някакъв стремеж или интерес към Англия, попаднах там".
Чайковски - "Сантиментален валс", изпълнение на Деворина Гамалова и Марина Безменова, бис от концерт в църквата "Свети Георги" в Бекънъм
И днес Деворина живее в Лондон. Обича ли този град?
"Да, обичам определено! Особено тогава той беше много пленителен като атмосфера и архитектура. За жалост сега се поразвали с модерното строителство, но по онова време той беше внушителен град. Има обаче и други причини, които ме задържаха там. Намерих много голямо духовно средище. Това беше средището, където се подвизаваше свети Софроний Сахаров– тогава игумен на този манастир… преди няколко години беше и канонизиран…Тази среща беше много впечатляваща за мен и мисля, че преобърна живота ми в доста различна насока".
Звучи странно, но като че ли Гамалова истински е открила православието в Англия, а не в България?
"Ами да, интересно е… аз винаги съм си била православна, но знаете как беше в онова време – не можеше много да се говори. Моите родители, въпреки че ни възпитаваха в този дух, теоретично не говореха за тези неща и аз имах много недоумения, въпроси. И действително те се разрешиха в Англия – всички въпроси, които ме вълнуваха и нямах отговор за тях… Забелязах, че твърде малко зная за нашата православна християнска вяра… Дори в даден момент ми стана неудобно и срамно, че тази вяра, заради която моят народ е оцелял през годините, аз познавам толкова слабо. Това беше главната мотивация да реша да запиша богословие".
Сред състудентите ѝ в София е емблематична днес личност: "Да, това беше също една голяма благодат...Когато бяхме във втори курс, един от редовните студенти стана задочник при нас. Това беше току-що станалият послушник Даниил, който сега е Негово Светейшество Патриарх Даниил. Беше изключителен, забележителен! Много целеустремен, много устойчив и твърд във вярата си и във всичко, което следваше. Страшно начетен – ние все се допитвахме до него, когато нещо не разбирахме или се затруднявахме. Той беше като подвижен учебник и енциклопедия за нас. Наскоро го видях при освещаването на българския храм в Лондон и се радвам, че той се е запазил такъв, какъвто беше тогава".
Деворина вярва, че музиката облекчава страданията, помага в работата, има изцяло благотворно влияние върху хората. Какво иска да каже с последната си книга - "Музика и духовен живот"?
"Тази книга се зароди като размисъл за вдъхновението. Винаги страшно ме е впечатлявал този феномен - на вдъхновението. И бих могла да кажа, че тази книга е книга за вдъхновението, написана с вдъхновение. /…/Единствено съм търсила помощна литература, която да подплати моите размисли и открития –по-авторитетни източници, отколкото мога да съм аз. Но сега, като виждам как хората възприемат книгата, разбирам, че макар да мислех, че тя е само за тесен кръг читатели, всъщност не е така. В тази книга всеки може да намери по нещо за себе си. Не е необходимо да се прочете от кора до кора. Но може човек да разлисти съдържанието, да види кои теми го интересуват и да се зачете там".
Представяне на "Музика и духовен живот" на Деворина Гамалова на Софийски музикални седмици
Активен преподавател от десетилетия, Гамалова общува с много млади хора. Питам я дали смята, че днес те са много по-самоуверени, арогантни, агресивни, затова пък доста по-зле образовани и подготвени от тези отпреди 30 - 40 години? Какво според нея е бъдещето на света с тези младежи?
"Аз много се пазя от такива глобални обобщения. Винаги, във всяко време има и такива - и такива. Има и арогантни, има и чисти души, които с цялото си сърце и желание се стремят към изкуството не от някакви користни пориви. Както ги е имало по наше време, така ги има и сега тези младежи, които наистина обичат музиката и искат да се занимават с нея. Това, че има може би малко повече арогантност в наше време като цяло – не само в музикалните сфери, се дължи на цялата логистика и философия на живота в обществото. Защото човекът е поставен в центъра на всичко и не само човекът, ами Егото. И това Его именно прави в даден момент човека арогантен – защото той мисли, че това, което постига или му е дадено като дарба, е негова лична заслуга и завоевание. А той без помощ отвън никога не би могъл да достигне там, където достига, ако това са някакви висоти… Аз се радвам, че все още виждам млади хора, които желаят да се занимават с музика. В различните страни е различно. В България ситуацията е далеч по-добре, отколкото е в Англия. И бих пожелала на всички, които са в музикални училища или в Музикалната академия– да не губят кураж, а да продължават. Защото музиката е огромно богатство, което може би не е толкова печелившо като финанси, но то дава такава вътрешна сила и радост, които никакви пари не могат да купят и да дадат".
Деворина Гамалова цени много композитори, но казва: "Бах стои може би на най-високото стъпало. И Бетовен. Това са моите двама най-любими автори". И всички, които пишат смислена музика, която да докосва душата и ума. От българските творци отбелязва Марин Големинов – изсвирила е почти всичко, написано от него за цигулка и виола. Интересува се и от по-нови имена – Добринка Табакова, Мартин Георгиев. Споменава своя съгражданин Христо Питев – основател на Габровския камерен оркестър, чиято сюита за виола е изпълнявала.
Какво е първото, за което се сеща, когато стане дума за България?
"Природата … и сърдечните, непосредствени хора, каквито имаме много на нашата земя".
Значи нейната теория за българския народ е оптимистична?
"О, определено! Аз по принцип съм много оптимистично настроена по отношение на човечеството и на живота. Защото знам как нещата биха могли да се подобрят. Но човек трябва сам да поиска животът му да стане по-добър…".
Самата тя се определя като един щастлив човек, научил много от трудностите по пътя си: "Благодарна съм за тези изпитания, защото те са ме научили да виждам хората около мен, а не само собственото си Аз".
Деворина Гамалова – вярващ и щастлив човек, е абсолютно убедена, че: "В своите най-съвършени образци музикалното изкуство и извън Църквата е проява на Божествената красота и въодушевява човека към осъществяване на тази красота в живота си".
Снимки: Facebook/ Devorina Gamalova, Българската православна църква „Свети Йоан Рилски“ в Лондон, личен архив
