В последните години се наблюдава засилен интерес към българския фолклор. В предаването "Какво се случва" темата коментираха телевизионният водещ и певец Даниел Спасов и радиоводещият, хореограф и певец Ивайло Маджаров.
Маджаров сподели, че съществуват много фестивали, празници, събития, свързани с народната песен, и места, в които изява получават много изпълнители – млади и по-възрастни. В почти всяко село и по-голям град има подобни събития. Хората поддържат техните празници чрез събори и сбирки. Това означава, че фолклорът е жив.
"Знаков успех и признание първо идват от чужбина. Трябваше Жаки Анона да направи аранжимент на "Притури се планината", Карл Сейгън да открие Валя Балканска, Марсел Селие да чуе и припознае чудото на българските гласове и Джордж Харисън да разбере какво означава трио "Българка", допълни Спасов.
Наблюдава се интерес към танцовия фолклор, македонската и родопска песен, но изчезнаха цели красиви пространства от фолклора ни. Преподаването на фолклор в училищата е схематично и скучно и учителите е необходимо да подхождат без предубеденост, с чар и отношение.
Спасов коментира, че фолклорът е и "жив" елемент от културата и "музеен експонат". Хората го възприемат като художествена култура. Някога фолклорът е бил сложна система за транслиране на знания. Сега възприятието е на изблик, радост, естетическо преживяване и разпускане. Преди това всичко се е съпреживявало. Уникалният български вокален стил изчезва като бленда, звук и възпроизвеждане. Днес се пее по-леко, по-нежно.
Българският фолклор се развива, като запазва своята автентичност.
Подробностите са от разговора на Велин Манов в "Какво се случва" с Даниел Спасов и Ивайло Маджаров.
Снимки – личен архив и БНТ