Това казва пред БНР актьорът Стефан Мавродиев, доайен на Младежкия театър "Николай Бинев" в София.
Поезията се пише сама, споделя актьорът.
"Има изблици отвътре, изведнъж нещо ме впечатли много, аз го отбележа – в някой ресторант, в автобус, където ми падне – намирам бяло петно като лист, записвам първите две-три думи, които са ми хрумнали и после то само се развива."
Всички роли ми липсват, защото все по-малко мога да ги играя, отбелязва с усмивка Стефан Мавродиев, позовавайки се на възрастта си.
"За да играеш, няма тежко. Ти хвърчиш там!"
Театърът винаги е бил отдушник, опора за хората, говори с любов за своето призвание обичаният актьор, който ще радва почитателите си и през предстоящия театрален сезон.
По думите му, Младежкият театър си има свой дух, а младите хора, които влизат в театъра, следва да бъдат "приобщавани, приласкавани, да принадлежат на театъра със сърцето си".
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
