След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи.
Решението да се отстъпи от тази стъпка отново повдигна важния въпрос – какво всъщност означава подготовката по изкуства за децата и обществото. Именно това припомни художникът, арт-журналист и дългогодишен преподавател Мария Ландова. Тя е автор на концепцията и ръководител на Лятната академия за деца към Националната художествена академия, била е директор на Националното училище за изящни изкуства "Илия Петров", както и продуцент и сценарист на документални филми.
В ефира на предаването "Нашият ден" Ландова коментира, че дискусията е ценна, защото отразява нагласите на родителите. "Голяма част от тях се фиксират върху математика и езици, приемайки ги за най-важните инструменти за бъдещето на децата си", обяснява тя. Според нея обаче представата за това бъдеще вече се променя със скорост, която изпреварва очакванията ни.
"Истинският разговор трябва да бъде как да спасим душите на децата в това шеметно развитие", подчертава Ландова. Изкуственият интелект, роботизацията и технологичният натиск поставят нови предизвикателства пред младите поколения. Затова задачата на изкуството в училище не е просто да развива таланти, а да запазва човешкия облик – емпатията, креативността и вътрешната устойчивост.
Изкуството, казва Ландова, е не само знание и умение, а и пространство за запазване на човечността – нещо, което никоя машина не може да замести.
Слушайте!
