Това казва пред БНР актьорът от Народния театър Дарин Ангелов.
"Нашият спектакъл в един момент ще спре да се играе, но споменът от причината да бъде създаден, няма да мине."
"Хеда Габлер" е част от архива на световната драматургия, засягащ теми, които винаги са болка на обществото, подчертава той.
По думите му, спектакълът отправя "послание, което няма как да бъде заличено в историята – че човек трябва да има сила да бъде себе си и да отстоява себе си, а не да бъде онова, което обществото му налага".
Ролята, която най-много го е уплашила и за която му е било трудно да прецени "дали ще успее да стъпи на врата ѝ", както гласи актьорският жаргон, е на Сава Попович в "Когато гръм удари, как ехото заглъхва", заради мащаба на трагедията на героя, неприемлив за човешкото съзнание, споделя още Дарин Ангелов за предаването "Преди всички".
"Това е човек, който разбира, че семейството му е огромна илюзия, че цялото щастие, в което живее, е мит."
Камерната сцена е любима на актьорите в Народния театър, защото интимността между актьор и зрител преминава границата на санитарния минимум, разказва Ангелов.
"Всичко, което можеш да си представиш като емоционален багаж, който може да понесе зрителят, му се стоварва с пълната сила заради тази близост. Ние играем в сърцето на публиката. Там нямаш право на миг разсейване, на миг фалшивост. (…) На камерна сцена зрителят получава максимума от актьора. (…) Тя е малка, но е може би най-силната сцена, която притежава Народният театър."
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
