Шест десетилетия след принудителното си напускане Рондова се връща в родното си село Шестево, но открива единствено руините на бащиния си дом. Както и много други прогонени, тя е лишена от правото да се завърне завинаги, защото отказва да се откаже от българското си име в полза на гръцко.
С този филм авторите Максим Караджов и Цветан Томчев отдават почит на завета на голямата певица – да не забравяме историята и да съхраним песенната традиция на българите от Егейска Македония.
В началото на филма Любка Роднова разказва как имената на българите са променяни с гръцки имена.
“Кръстена съм Люба Василева, но в документите, които изчезнаха, са в Гърция. Всичко изпокъсаха. Както каза братовчед ми в Скопие “вскинати са книгите” т.е. “документите са скъсани, за да не докажем, че сме родени там, да не си искаме земите. Така че и аз вероятно. Аз не съм виждала такъв паспорт. Вероятно пише, че се казвам Василий Ронта”. На родителите пише Василис Димитриус Ронтас. И когато се събираме със семейството, те всички имат гръцки имена и сега имат гръцки имена, и братовчедите ми. Защото ние - бежанци, деца от времето на гражданската война 1948 година, камо ли пък българи, нямахме право да се върнем, да си видим къщите, роднините. Ние бяхме пръснати по целия свят. Връщам се в момента, когато от Костур отиваме към моето село. На нагорнище така нагоре, нагоре, ке стигнете до Шестево.
Максим Караджов създава филм за историята и съдбата на българите от Егейска Македония по време на гражданската война в Гърция през 1946-48 г.
“Причината е, че ние екипът, който бяхме с Цветан Томчев, с оператора Валентин Гоневски дълги години се занимавахме със съдбата на българите извън пределите на днешна България. Така да се каже първи ходихме при волжките българи, при българите в Албания, при българите в Косово и това беше наша обща програма. Като част от нея беше и съдбата на егейските българи, българите в Егейска Македония, в Беломорска Тракия. Този филм се фокусирахме върху съдбата на народната певица Любка Рондова, която е родена от в едно село в Костурско - Шестево, което вече е с друго гръцко име, не с българското. И ние в рамките на няколко години говоря между 2005 и 2008-2009г, пътувахме там, снимахме и записвахме. Основно акцентирам върху записвахме, защото за нас беше много важно да остане видео документ. Как говори това население? На какъв език говори, когато тези хора не са живели във Вардарска Македония в Скопска Македония? А са живели още по-далече от България, в Албания в Северна Гърция и този документ ще остане. Вярвам. Като знак какви са били тези хора и на какъв език се говори. Зрителите на филма могат сами да преценят.”, обясни Максим Караджов.
Филмът "Родена във въздуха" може да гладате в интернет.
Цялото интервю на Виктория Тодорова с Максим Караджов може да чуете в звуковия файл.
