"За "Р“ и "С“ търсим логопед, за всичко останало не знаем към кого да се обърнем. Истината обаче е друга. Логопедът като специалист, е човекът, който трябва да разбира и от психология, и от невропсихология, и от неврология, и от филология по съответния език. Той е много по-запознат с това, което се случва като психически процеси и като физиология, и всичко това да може да го комбинира, така че да повлияе чрез игра или упражнение на детето“, казва Влаева.
Именно заради комбинирания подход в работата, в момента се обсъжда официалното създаване на професия консултант по детско развитие.
"Хората започнаха да разпознават проблемите с възпитанието и да търсят конкретен отговор – тук имаме проблем с възпитанието, с поведението, а не да го замитат под килима и да казват, че детето е в странен период. Детски пубертет няма, на хората просто им прилича на пубертет. При децата е обусловено от това, че психиката осъзнава, че това същество е отделна личност от майка си“, обясни Анна Влаева.
По думите й, до 2-годишна възраст детето не разбира, че има дистанция между майката или основния отглеждащ го и него. Около две години след раждането си, детето осъзнава тази дистанция и тогава започва да реагира на всичко с "не“.
"Най-лесният начин за едно 2-годишно дете е да каже "не“. То може ли да каже – не, аз днес искам да ям патешко магре, а не твоята супа. Не, не може. По-лесно е да каже просто – "не“, каза експертът.
Според Влаева, родителите, на които им предстои на 15 септември да изпратят на училище своите първокласници, трябва да успеят да адаптират детето към новата среда.
"Тогава ще изчезне притеснението и страхът. Страхът обикновено е, че може да не се справи и че може детето да стада в новата среда. Това е страхът на родителите, че няма да са там и няма да могат да го предпазят. Първото, което трябва родителят да направи, е да осъзнае, че той също е отделна личност и че това малко същество трябва да поеме по своя път. И това е работа на възрастния – да се отдели“, посочи Анна Влаева.
Тя добави, че често родителите се опитват да елиминират всякакви трудности и предизвикателства по пътя на детето, което, според нея, е крайно неправилно.
"Най-важното, което можем да направим за всяка адаптация, е да подготвим детето да бъде самостоятелно. За първи клас да знае буквите и цифрите не са най-важните умения, а това да може да се организира, да осъзнава кога е гладно, кога е потно, да може да отиде само до тоалетната и да знае какво да прави там. Ако има умения да се сприятелява и да знае как да прави компромис, би било прекрасно. Академичните умения са върха на една пирамида, а най-отдолу седи моторното развитие“, посочи Анна Влаева.
По думите й, най-зле се чувстват майките, които "изтриват" себе си в името на детето.
Още за връзката между родителите и децата, и как да подобрим комуникацията с тях, можете да чуете в звуковия файл.
