3
Какво най-често най-често питат пациентите за упойките - това е първата тема в новия сезон на подкаста на БНР "В центъра на системата".
Водещ млад анестезиолог от ВМА - София разкрива най-важните моменти при поставянето на пациент под анестезия или аналгезия, посочва има ли значение прагът на болка, каква е ролята на алергиите при поставяне на упойка, споделя за най-големите страхове на хората от упойки при смяна стави, както и за най-големите митове за анестезията.
Слушайте епизода тук:
Гост по темата е:
💉 Д-р Слави Асов, д.м., анестезиолог във ВМА- София при Катедра "Анестезиология и интензивно лечение"
От разговора ще научим:
💉Алергии, алергични реакции и анестезия
💉 Праг на болката и как се решава дали да се постави или не упойка
💉 Смяна на тазобедрена при възрастни хора и анестезия
💉 Когнитивни проблеми при дълъг престой под анестезия при възрастни пациенти
💉 Има ли нови видове упойки
💉"Коктейл от токсини" ли е упойката
💉 Странични ефекти след анестезията
💉 Използва ли се още и къде райски газ в операционните у нас
💉 Оправдана ли е частичната упойка при почистване на зъбен камък
💉 Упойките при стоматологични интервенции същите ли са като при големите операции
💉 Какво е важно да се знае за децата и поставянето им под анестезия
"Най-често задаваният въпрос от пациентите към нас анестезиолозите преди операция е: "Докторе, ще ме хване ли упойката?" и сякаш хората се страхуват повече от анестезията, отколкото от самата операция, може би заради по-непознатата територия и чувството, че ще заспиш и нямаш контрол над случващо се, каза за подкаста на БНР "В центъра на системата" д-р Слави Асов, д.м., анестезиолог във ВМА- София при Катедра "Анестезиология и интензивно лечение".
"Темата за алергиите към упойки е доста нашумяла в последно време, като да - възможно е човек за има алергия към някой от медикаментите, с които се осъществява анестезията или аналгезията. В различен етап от живота си всеки може да прояви алергия към различни лекарства, като медикаментозната алергия има отношение към нашата работа. Ние прилагаме различни видове медикаменти за анестезия. Това, което съветвам хората е, ако някога в миналото са проявили алергия към някакво лекарство, те трябва да го съобщят на своя анестезиолог, второ - могат да се тестват за медикаментите, които се използват най-често в анестезията.
За човек, който никога не е имал алергична реакция, вероятността да прояви някаква алергия е много малка. Затова не съветваме всеки един рутинно да си прави тестуване за алергии към упойките. При оперативна интервенция няма изискване на екипа да прави рутинно алергологично тестуване. Само пациенти с различни алергии - към полени, храна, лекарства е правилно преди интервенцията да си направят тест за алергия към медикаментите, които се използват при анестезията, разказа анестезиологът от ВМА - София.
"Аз съм близо 14 години във ВМА, случвало се е в практиката да имаме пациент с алергия на операционна маса. Основните алергии, които се наблюдават са към антибиотици, по-рядко към анестетици. Ако се случи алергична реакция, ние сме обучени как да действаме светкавично по време на операция, затова сме и през цялото време като анестезиолози там, вземат се мерки, за да бъде копирана тази алергична реакция чрез антихистаминови препарати, за да не стига до сериозни състояния на пациента.
Всеки човек изпитва различен праг на болка при един и също стимул. Правилото е, че всяка една манипулация, която причинява болка, подлежи на обезболяване, на анестезия. За нас най-важното е, пациентът да не го боли. Това е един от световните принципи в медицината като цяло. И да - имали сме случаи, в които пациентът решава, че няма да го боли или че иска частична упойка, но в хода на оперативната интервенция, усети и го заболи, анестезиологът ще се намеси и ще го обезболи. Това може да се приложи и ако се оперативната намеса продължи по-дълго време от очакваното, допълни специалистът.
При нас в "Травма - операционна" се прилага обща или регионална анестезия. Най-често се правят операции за смяна на тазобедрени стави или коленни стави. Наблюдава се ръст на пациенти с кокс и гонартроза и у нас и в чужбина. Моят опит сочи, че е мит твърдението, че по-възрастните пациенти няма да издържат на такива операции или дори самата анестезия. Всичко е индивидуално, не може да се каже, че пациенти над 60 или над 70 години не трябва се оперират, важно е общото състояние и колко пациентът е увреден. Оперирали сме успешно пациентка на 99 г. със смяна на тазобедрена става. Но страхът у хората съществува, но смятам, че в днешно време не би трябвало те да бъдат оставяни да се мъчат, без да се направи консултация със специалист, поясни още д-р Асов.
"В световната практика има описани случаи на краткотрайни когнитивни нарушения, но само при над 80 годишни пациенти, които са били повече от 6 - 8 часа под пълна анестезия. Тези когнитивни разстройства са временно, те са описани само при възрастни пациенти, почти не са описани такива при млади пациенти. Проучванията сочат, че това преминава до седмица след анастезията. Това може да е било дезориентираност, обърканост, това са по-слабите нарушения, по-силните са - възможно е да има амнезия, но те са изключително редки, като само в до 1-2 на сто от случаите това може да продължи повече от две седмици, сочат описаните случаи в световната литература.
Упойките при деца и възрастни като състав са еднакви, но е различна дозировката и всъщност дозата е най-важното нещо при анестезията. Те се дозират на кг. телесна маса.
Анестезията не са "коктейл от токсини", а доказали се медикаменти, които се вливат венозно и не се продават в аптеката, поради действието си. Като цяло фармакологичните компании правят и нови медикаменти за анестезия, като целта на проучванията са те да имат по-малко странични ефекти и по-добра ефективност при приложението им.
Най-честите странични ефекти няколко часа след анестезия това са: гадене, повръщане, замаяност. Затова се препоръчва пациентът да не приема храна и вода два часа след това. Правилото е, човек да се събуди от анестезията още след оперативната интервенция. Ако пациентът не е в съзнание, не може да се осъществи контакт с него, ние не го изпращаме към отделението и остава при нас. Важно е след операция ние да осъществим вербален контакт, да проверим, че се е възвърнала мускулната му сила, до някаква степен е адекватен, тогава чак се привежда към отделението. До един час това трябва да преминат страничните ефекти, допълни специалистът.
"Във ВМА не се използва райски газ при анестезията, преди се ползваше в някои болници, сега не мога да кажа дали е така. Като цяло той се използва съвместно с други инхалаторни анестетици, сам по себе си райският газ не може да осъществи анестетично действие, за да се осъществи големи хирургични интервенции. С годините неговото действие постепенно отпада на фона на нови инхалаторни анестетици, които се използват.
Това, което знам е, че в САЩ райският газ се използва в стоматологията и то доста често и успешно, предполагам. А дали удачно човек да ползва местна упойки при чистене дори на зъбен камък, това не е притеснително, щом имат нисък праг на болка. Това са локални анестетици с кратко действие при стоматологични интервенции. Те са няколко вида, които ние също използваме, само че за по-дълго действие.
Отличителното при децата е, че за тях доста по-прецизно трябва да бъдат направени изчисленията за дозата на медикаментите за анестезията и аналгезията - дозата прави лекарството, каза още за БНР д-р Слави Асов.
"Най-големият ми страх е, че нещо може да се обърка, най-голямата радост - пациентът да е добре.
Надявам се на по-голям интерес от младите колеги към нашата специалност- Анестезиология, което днес не е така, повечето се ориентират към хирургия и ортопедия. Има доста отговорности при нас и не всеки е готов да се нагърби с тях, обобщи д-р Асов.
Д-р Слави Асов, д.м., анестезиолог във ВМА - София, част от екипа на Катедра "Анестезиология и интензивно лечение" на ВМА завършва "Медицина" в София през 2011 г. От 2012 г. е част от екипа на Катедра "Анестезиология и интензивно лечение" на ВМА. В периода 2013-2017 г. е асистент към Катедрата, а през 2016 г. придобива специалност "Анестезиология и интензивно лечение". От 2014 г. е координатор по донорство, отговорно лице по чл. 15Г от ЗТОТК за МБАЛ-София. През 2015 г. преминава курс по „Технологии в интензивното лечение за развиващи се страни“ в Южен медицински университет, Гуанджоу, Китай. През 2017 г. преминава обучение за координатор по донорство “Learn to teach training program – Seeding Life” по програма на Изпълнителна агенция по трансплантация и Университета в Барселона. През 2022 г. защитава дисертационен труд на тема "Управление на ранната болка при тотална артропластика на тазобедрената става чрез лумбален плексус блок". От 2021 г. е представител на България в Съвета на ESRA (Европейска асоциация по регионална анестезия и лечение на болката). Член е на Българския лекарски съюз, Българското дружество по анестезиология и интензивно лечение, ESRA, ESAIC.
Очакваме вашите сигнали, коментари и предложения на имейл: gergana.hrischeva@bnr.bg
Всички епизоди на подкаста ще намерите:
Apple Podcasts през iTunes
