Защо това е най-голямата реформа в кохезионната политика откакто тя съществува и как тя засяга България, обясни в интервю за рубриката "Евранет Плюс" евродепутатът от ЕНП Андрей Новаков, а как това се отрази на общините сподели Силвия Георгиева от Националното сдружение на общините в Република България.
И към момента продължават дебатите, включително между ЕК и ЕП, около следващата Многогодишна финансова рамка (МФР) - дългогодишният бюджет на ЕС, в който за период от 7 години се фиксират приоритети и съответно максималните годишни суми, които Съюза може да изразходва за постигането им чрез различни политики и програми.
В европейската план-сметка за периода 2028-2034 г. се обмисля сливането в един общ фонд на някои от най-големите пера в европейския бюджет - Кохезионният фонд, Европейският социален фонд и Общата селскостопанска политика.
Водещ става и принципът "пари срещу реформи" - моделът за отпускане на финансиране, действащ при Плана за възстановяване и устойчивост, т.е. достъп до средства след въведени от държавите промени и постигнати резултати по преценка на Брюксел, което - според експерти - ще доведе до безпрецедентна централизация на властта в ръцете му.
"Основната разлика е, че до 2027 година - рамката, която е действаща и в момента, бюджетът се разпределяше въз основа на разходи, на т.нар. оперативни програми и на база на съответните проекти се отпускаха средства от страна на европейските институции", обясни по време на дискусията у нас евродепутатът от ПЕС Цветелина Пенкова, както и открои някои притеснения:
"Новият формат на дългосрочния бюджет ограничава до голяма степен ролята на местните власти и на регионите по отношение на пряко участие в разпределението на средствата и пряко кандидатстване за финансирания за много ключови и важни програми. На второ място имаме притеснение, че един такъв тип на формата на бюджета централизира властта в рамките на националните правителства, т.е. решенията ще се взимат изцяло отгоре".
"Когато влезем в детайлите на предложението се оказва, че те представляват съществено предизвикателство за България, която традиционно разчита особено на средствата и инвестициите в кохезионната политика за големи реформи и в икономическата, и в социалната сфера, за градска инфраструктура, за инвестиции в квалификация.... Затова ние сме доста притеснени от няколко неща и не толкова налагането на принципа "пари срещу реформи", а това, че с това предложение ЕК започва да измества общия принцип на споделеното управление", добави председателят на Икономическия и социален съвет Зорница Русинова, която се включи в разговорите.
"На различни срещи с общини и градове от цяла Европа, основната критика, която чуваме по адрес на новите предложения е, че малко градската политика и градовете като че ли не са толкова във фокуса на новите предложения, както са сега през сегашния период", каза Ивайло Стоянов - ръководител на отдел "Стратегическо планиране и програмиране" в Министерство на регионалното развитие и благоустройството.
"Запазваме някои традиционни контролни механизми за кохезионната политика, а какво ще стане в момента, в който в резултат на налагането на този модел "пари срещу реформи", не бъдат постигнати дадени междинни цели или резултати?“, попита Антон Гладнишки - началник на отдел "Реформи и устойчив преход" в дирекция "Централно координационно звено" на Министерския съвет, както и отговори: „Няма плащане!“
"Същевременно обаче, ЕК запазва и не просто запазва, а изключително силно засилва механизма т.нар. за освобождаване на бюджетни ангажименти - било N+3, N+2, което означава, че средствата, които са предвидени за дадена година, могат да бъдат програмирани и съответно усвоени до третата година. Сега това М+3 става N+10, но не N+10 години, а N+10 месеца, което няма да е проблем само за България."
В специално интервю за рубриката ни "Евранет Плюс" евродепутатът Андрей Новаков от ЕНП опита да разсее тези притеснения като обясни защо заложеното в следващата Многогодишна финансова рамка е най-голямата реформа в кохезионната политика и как тя засяга България:
"Първо трябва да кажем, че пари за България има и те са повече, отколкото има в момента, включително. Това, което ние трябва да направим е да си напишем домашното и в много тясна връзка между кметовете, общините и министерствата, да кажем, правителството като цяло, да можем да си вземем тези средства и да отидат по предназначение".
Защо тази реформа е най-голямата от всички досега?
"Първо, защото бяхме свикнали да има няколко фонда, които да работят по определени приоритети - едните инвестират в социални дейности, другите в аквакултури и риби, трети финансира селските региони, а четвъртите финансира земеделие. Сега ЕК в стремежа си да улесни, да опрости процесите, събра всичко под една шапка - в един регламент, в един мегафонд и се надявам тази реформа да е за добро. Този процес не е приключил, продължаваме да работим по него, тъй като той е в самото си начало – Европейската комисия тъкмо представи своето предложение, но сега на ход е Европейският парламент и Европейският съвет".
Има ли вариант едни пари за едно нещо с това обединяване в т.нар от Вас "мегафонд" да пострадат и да бъдат разпределени за друго, т.е. за сметка на други?
"Имаше период, в който с основание имаше тревоги - от една страна земеделците се тревожеха, че ще се конкурират с кохезионната политика, а от друга страна колегите, свързани повече с кохезионната политика, се тревожеха, че ще се претопят в средствата за земеделие. Имаше тревоги доколко един фонд може да инвестира едновременно в суперкомпютри и в субсидии за отглеждане на едър рогат добитък, например. Това е с основание, но това е процес, който е в самото начало и тепърва ще се взимат предвид мненията и на депутатите, избрани от отделния регион, които имат тези притеснения, както и мненията на министрите в Съвета на Европейския съюз".
"Това, което обаче, мен ме кара да се чувствам добре е, че сме извоювали България нетно да получи повече - почти 23 милиарда евро (за седем години това са почти по 3 милиарда и половина на година свежи пари, инвестирани в България). За мен това е приоритет! Не искам да ставам свидетел още един път на това, което видяхме последните три-четири години - да имаме пари, да сме ги извоювали, да са готови и да изпуснем. В момента само за една година наваксахме с изплащанията, например, по Фонда за регионално развитие имаме 16% при средно 15 на сто за ЕС и представете си колко можеха да бъдат, ако нямаше политическата криза".
"Ако трябва да обобщим: европейските средства са несъвместими с политически кризи и с нестабилност. Трябва ни предвидимо управление и министри, които могат да си говорят с ЕК, да предоговорят, да поемат ангажименти, да ги изпълняват, за да получаваме европейско финансиране".
Като казахте ангажименти - трябва ли да се притесняваме от промените в механизма N+3, който ще стане N+10, т.е. с него ще се сведат до по-малко от година сроковете за реализацията на сложни проекти в различни сфери?
"Правилото се нарича N+3, като се има предвид, че програмният период е 7 години, но има проекти, които изискват по-дълъг период за изпълнение. Пример: ако има някакъв проблем с тунела, Европейският съюз дава срок от три години допълнително, в който вече подписаният договор може да се изпълни. Сега, поначало едно добро нещо като замисъл, се превръща в мярка, която разглезва органите на управление и ги кара да не бързат толкова, а има проекти, които нямат закъснения, просто се използва тази вратичка. Сега целта е това да се намали, за да се дисциплинират и министрите, и кметовете, и по-бързо да изпълняват сроковете".
"Дали рискове има? Да, има, тъй като по-късите срокове създават предпоставки за неизпълнение на проекти".
Какво бихте променили в бъдещата европейска план-сметка? Неонователни ли са ни притесненията?
"С основание се тревожим, тъй като България разчита много на европейските инвестиции. Представете си, 8 от всеки 10 евро инвестирани в България публични средства идват от Европейския съюз".
"Това, което бих променил аз, е да включим още повече кметовете, областните управители, общинските съвети, регионалните власти, защото много трудно да кажеш целият регион от какво има нужда. Те са две съседни общини - едната иска да развива земеделие, другата иска да развива туризъм и имат нужда от съвсем различно финансиране".
Мнението на общините по темата обобщи специално за рубриката "Евранет плюс" Силвия Георгиева - изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), което представлява общините - основен бенефициент и съответно изпълнител на голяма част от проектите по кохезионната политика.
Може ли да обобщите накратко свършеното до тук по текущата МФР?
"В настоящия програмен период, както отбелязахте, остават две години за реално изпълнение на проектите, но едва сега през 2026 година те ще навлязат в решителната си фаза на изпълнение".
"Забавянето започна още на ниво Брюксел при одобрение на програмните рамки на всяка от държавите-членки, а в България допълнително забавянето беше така усилено предвид честата смяна на служебни и редовни правителства през предходните четири години. И на практика сега изпълнението на този изключително голям обем проекти ще бъде концентрирано в последните две години".
Може ли да уточните за проектите?
"Ако говорим за проекти, които се реализират с европейско финансиране от общините, трябва да кажем, че в момента общините изпълняват около 3 000 проекта със средства от Плана за възстановяване и устойчивост. Това са проекти за саниране на многофамилни жилищни сгради, за изграждане на училищни сгради и сгради на детски градини; за реновация на домовете за стари хора, изграждане на нови за социални услуги; за енергийно обновяване на публични сгради и за зелена мобилност - това е закупуване на електрически автобуси за част от градовете. Това са проекти, които финансираме със средства от ПВУ и те трябва да бъдат приключени до 30 август 2026 година. Те са на стойност около 2 милиарда и половина евро".
"От друга страна, общините изпълняват проекти и с друг тип европейско финансиране, което е от Европейските структурни фондове. Това са проекти в 215 селски общини на стойност около 500 милиона евро. Те са за реновация на улици, на водопроводна инфраструктура, на градска среда и на енергийна ефективност на публични сгради".
"Има такива проекти и за градските общини, които се финансират от Програмата за развитие на регионите. Те се реализират чрез т. нар. интегрирани териториални инвестиции и отново са за базова инфраструктура, както и за индустриални зони. Те трябва да бъдат приключени до края на 2026 година и тяхната стойност е около 1 милиард евро".
"Виждате какъв голям обем проекти трябва да реализират общините през следващата година само с европейско финансиране"
Как се справя България в усвояването на средствата по тези програми? Успяхме ли да "стопим" различията между отделните региони в страната чрез тях наистина?
"Не мога да ви дам данни къде се намираме в усвояването, тъй като не сме проследявали чисто количествено такива данни, а по отношение на преодоляването на регионалните дисбаланси, България продължава да изостава значително.
"Знаете, че пет от шестте български региона са сред най-бедните региони в ЕС, въпреки огромния обем инвестиции с европейски средства през последните вече почти 20 години, откакто България е член на ЕС".
"Има голям дисбаланс между Северна и Южна България - северните райони продължават да изостават, както в инвестициите в публична инфраструктурата, така и в инвестициите в развитие на предприятията и в техния иновационен потенциал. Затова и в настоящия програмен период ЕК изисква от България 50% от средствата задължително да бъдат инвестирани в Северна България".
Може ли да коментирате новата Многогодишна финансова рамка и как тя ще засегне нас?
"Има изцяло нова архитектура. Европейският бюджет е изключително амбициозен - над два трилиона евро са предвидени в него, но правилата са изцяло променени и затова всички казват, че предложнието на ЕК е революционно. На практика за България са предвидени повече средства, отколкото сме имали досега".
"Ние ще продължим да бъдем нетен бенефициент, т.е. това означава, че ще получаваме повече пари, отколкото внасяме. Парите ще се отпускат на държавите-членки срещу реформи, а това означава, че общините няма да могат пряко да влияят на реформите, които трябва да направят правителствата".
"На хартия ще имаме повече средства, но на практика тези средства ще зависят изцяло от това как държавите-членки ще реализират реформите, които Комисията изисква, но от друга страна решенията ще се вземат твърде централизирано в Брюксел и в съответната столица на държавата-членка и общините да се окажат в позиция на изпълнители без реално влияние върху приоритетите."
Тогава в тези нови правила Вие какво бихте променили?
"Бихме дали реален шанс на общините и на местните власти да бъдат реален, а не формален партньор. Да има гарантирано участие на местните власти в планирането и в изпълнението на проектите. Много важно - бихме дали достатъчна техническа помощ, която да е насочена и към общините, а не само към централните администрации, както е досега. И бихме предложили да се избегне прекомерната централизация на решенията в Брюксел и в едно министерство или ограничен кръг от институции на централно ниво".
Подробности може да чуете в звуковия файл.
