4
Мария Конакчиева от Френския културен институт в София издаде автобиографична книга - "Влюбена в живота". "Влюбена в живота" защото исках да благодаря на живота за всички възможности, които може би не винаги заслужавах. Животът беше щедър с мене, исках с тази книга да направя ода за влюбването ми в този живот, каза за "Нощен Хоризонт" авторката.
Родена в град Елена, най-обичния град в живота ѝ ("град, изпълнен с история и вдъхновяващи личности, оставили трайна следа във формирането на българското самосъзнание"), в една февруарска неделя, ("мразовит, но слънчев зимен ден"), едно грозновато бебе ("жалко, че е момиче, защото можеше да бъде и по-хубава"), в Камбуровия род (в който, казва тя, "се корени и моята природа, стил и характер"), кръстена Мария ("от свещеник, защото тогава това още не е било забранено").
"Моите пра-пра деди са били изключително предприемчиви - те са искали да строят училища, да правят църкви, да изографисват, да обучават, те са участвали във всички видове въстания в околността - такъв е бил будният българин! И аз съм от един такъв род, който много ми е дал, с бунтарския си дух и с това никога да не се примирявам и с това, че винаги има някакъв друг изход, освен тълпата...
Никога не съм обичала тълпата, защото съм откривала, че тълпата греши, че това е едно движение, което е повтаряно или от медиите, не е собствено желание, а аз искам сама да си направя живота - от много млада, каза за БНР Мария Конакчиева.
Разказваме как е изграждала себе си като личност, с принципи, силен характер и дух.
Представяме в "Нощен Хоризонт" една влюбена в живота жена и автобиографичната ѝ книга, чието заглавие най-добре описва самото естество на своя автор - "Влюбена в живота".
Ще преминем през времето - от онзи ученически лагер във Вонеща вода край Велико Търново, от който си тръгва самоволно, без да предупреди другарката, пеша - към Елена, отстояща на 45 км до много по-късните години, когато вече на 47 за пръв път ще прекрачи прага на Френския културен институт в София.
Тя е част от екипа му цели 32 години, а през това време работи с всичките дванайсет френски дипломати, назначавани за посланици в България.
През 2012-та г. заминава да работи в Българския културен център в Париж (където "не случих нито на директор, нито на посланик"), но започва дългогодишната "неуморна работа и комуникация между български и френски специалисти за организирането на изложба в Париж със заглавие "Епопея на тракийските царе. Археологическите открития в България", епохален успех за нас, българите, защото в Париж досега е имало две изложби на българските златни съкровища, но никога в Лувъра".
"Властта винаги е обичала своите любимци" - разказа още по повод любимите на властта през годините актьори от миналия век Мария Конакчиева, давайки за пример актьорите Иван Матев и Стефан и Стефан Пейчев, за които смята, че не са оценени напълно.
И ще преминем през огорчението и разочарованието от Българското посолство във френската столица - до онова нейно решение да си подаде оставката (и "никой от служителите не знаеше за моите скрити намерения). Намирах, че съм изпълнила мисията си да свържа българските и френските институции. Оставих писмото на служителката на рецепцията и няма да забравя ококорените ѝ очи и думите ѝ: "Вие сте първият човек, който си дава оставката от място като Париж". Но "не са важни градът, удобствата“, казва, „а атмосферата, в която работех. Това бе нетърпимо за мен").
"Всеки може да даде най-доброто от себе си, ако има добър началник...Посланик беше тогава Марин Райков, той беше образован, много начетен, но му липсваше човечността...Тогава започнах и работа по подготовката за изложбата - "Епопея на тракийските царе. Археологическите открития в България". Ако искаме да ни видят по света, трябва да имаме лоби, но ние българите изпускаме този момент в чужбина...Тогава французите изпратиха най-добрите си журналисти, за да видят нашите археологически обекти и тогава във всички медии пишеше за България. Те не бяха тогава много очаровани от начина, по който ние опазваме тези обекти...
Това е начинът - ние трябва да станем видими, но това сякаш днес не е така, ние не сме толкова видими. Трябва да се пращат хора, които да правят връзки на високо ниво - с министри, с управляващите, с медиите.
Защото например Агенция Франс Прес никога не ни отразява, а ние сме в Европа, ние сме много стара цивилизация...Това трябва да правим, а не французите да ни го казват, че сме една от най-древните нации, а ние да си го разказваме! Има как, но ние не го правим сякаш, сподели с лека тъга Конакчиева.Мария Конакчиева работи като "Връзки с обществеността" във Френския културен институт в София.
Тя е носител е на ордена "Кавалер на Академичните палми". Президентът Ширак издава на нейно име Указ за натурализация за заслуги към Франция. За работата си получава престижния "Национален орден за заслуги" през 2022 година.
Конакчиева съобщи, че от 25 до 29 октомври Силви Вартан ще бъде в България, като Френският културен институт ще направи фото изложба за живота на Вартан.
На 10 септември, рождения ден на Виктор Пасков, от 18:30 във Френския институт в София за първи път ще бъде връчена наградата за литературен превод "Виктор Пасков". Наградата за литературен превод "Виктор Пасков" е създадена от Мари Врина-Николов и Къща за литература и превод, в партньорство с Магистърска програма "Преводач-редактор" на Софийския университет, разказа още Конакчиева.
В разговора ще чуете и записи от Златния фонд на БНР, откъси от фонограми на френски и български филми като "Тютюн".
Още в интервюто на Кармен Манукян с Мария Конакчиева в "Нощен Хоризонт".
