4
"Никога не съм имала желание да емигрирам, но малко след сватбата ни придружих моя съпруг в Манчестър, където бе изпратен на специализация" – припомня си началото на своята изключително интересна житейска история архитект Ева Попнеделева. След известна адаптация към климата и порядките на Острова, която продължава около година, тя решава да потърси работа в някое от архитектурните бюра в Манчестър:
"Реших да изкарам някакъв стаж, но не гледах обяви, а отворих картата на града и разгледах всички архитектурни студия в района. Тъй като наистина постоянно валеше, аз избрах едно, до което можех да стигам без много да ме вали и до което имах директен транспорт. Писах на фирмата, че съм на разположение, ако имат нужда от помощта ми и оттам ми се обадиха веднага. Всичко се случи без никакви усилия от моя страна и веднага бях включена в един проект за централата на голяма фармацевтична компания, която ще се намира в град Кеймбридж."
Нейна задача е да измисли проекта за планирания в нея ресторант. Прави няколко предложения и ги предава на директора на компанията, който съгласува с фирмата и проектът ѝ е одобрен, а концепцията на интериора ще бъде променена съобразно нейните предложения.
"Не можех да повярвам как на едно младо момиче от Източна Европа, без всякаква дискриминация, му се дава шанс да покаже своята идея и разбрах, че няма значение кога си започнал, от кой пол си и т. н., ако имаш добра идея – компанията ти дава шанс."
Въпреки несъмнения успех, който постига, Ева не спира да гледа към по-широки хоризонти и започва да търси своето следващо работно място.
"Дълго време бях работила върху т.нар. търговски паркове и сгради, и това беше нещо, което много ми липсваше. Свързах се с агенция, която предлага работни места според портфолиото, което им изпратиш. Отидох на няколко интервюта, но не получих конкретно предложение от никоя фирма. Затова се прибрахме обратно в България и след три месеца ми се обадиха, че една от фирмите, които бях посетила за интервю, ми предлага работа."
Канят я да се присъедини към офиса им в Бирмингам, специализиран в проектирането на търговски сгради. Започва работа по проект за търговски център в град Есекс, близо до Лондон. Концепцията е сградата да имитира делта на река, която се влива в градското езеро Александрия.
"Междувременно работех и по още един търговски център в град Мери Хил, в региона Блек кънтри, който е известен със своята тежка индустрия и мините. Аз трябваше да направя концепция, според която да успеем да направим нещо красиво. Това беше много трудно, защото там се произвеждат въглища, желязо и вериги. Открихме, че единственото по-приятно за окото нещо, произвеждано там е кристалното стъкло. Интересното при него е процесът на иридизация, при който ако стъклото се движи, лъчите на слънцето го осветяват под различен ъгъл и то променя цвета си като хамелеон."
Решението да се завърнат отново в България се оформя постепенно в главата на Ева, но една от водещите причини за него е случилият се през 2020 година Брекзит. "За да остана, трябваше да стана прекалено зависима от работодателя си, което не исках" – спомня си архитектката и признава, че след завръщането ѝ у нас известно време спира да се занимава с призванието си, тъй като стига до бърнаут.
Баща ѝ, художникът Вихрони Попнеделев, е човекът, който ѝ помага да преодолее това състояние, насърчавайки я да поработи с глина, вълна и други естествени материали. Постепенно възниква идеята създаденият от художника през 1998 г. арт център в село Долно Камарци да бъде надграден:
"С годините се бяха натрупали много произведения на изкуството, тъй като баща ми е посветил целия си живот на него. Освен това, всяко лято прави пленери, където се събират още много художници и рисуват заедно в продължение на седмица – до десет дни. И в един момент ни потрябва "къща" за тези картини.
В съседство до нашия имот се намираше една изоставена сграда – бивш училищен стол, която беше полуразрушена. Като започнахме да разкриваме сградата, видяхме, че поне 30% от конструкцията ѝ така и не е била изпълнена, защото е правена от обикновени хора, а не от специалисти. Наложи се да изливаме допълнителни фасадни колони и да направим поредица други укрепвания."
Финалният резултат позволява на сградата да работи като галерия, като дори фасадата ѝ би могла да се използва като експозиционна площ.
Ева държи да подчертае, че семейството ѝ са собственици на имота, той не е взет на концесия, а средствата за реконструкцията на сградата, вдъхнала ѝ нов живот, са набавени единствено от продажба на картини. Тя често разказва тази история и на учениците от общината, а и от цялата страна, които посещават центъра, за да ги мотивира да не се отказват от желанието си да рисуват, смятайки, че тази професия не е достатъчно перспективна.
Снимки: личен архив на Ева Попнеделева, Facebook/ Вихрони Попнеделев, БГНЕС, kultura.bg
