През октомври предстои седемдневен форум, посветен на тревожно-депресивните състояния. Паралелно с това Американската агенция по храните и лекарствата ще разгледа ролята на изкуствения интелект в психичното здраве. По темата в ефира на предаването Lege Artis говори д-р Фани Цуракова, психиатър в УМБАЛ "Царица Йоанна – ИСУЛ".
"Тревожните разстройства имат различни облици. През XIX век са се проявявали по един начин, през XX век – по друг, а в нашия век – по трети. Те винаги са съществували, но се променя нашето знание за тях", обясни д-р Цуракова. По думите ѝ в миналото тези състояния често са били неглижирани или просто не са били назовавани с конкретни термини.
Когато говорим за разстройство, което изисква медицинска грижа, се наблюдава трайна промяна в поведението на човека. "Той е бил един, след това става друг", уточнява специалистът. Най-често страда сънят – той се скъсява, става повърхностен, трудно се заспива или има ранни събуждания. "Сънят е един крайъгълен камък", подчертава д-р Цуракова.
Според психиатъра тревожността сама по себе си не винаги е патологична. "Тревожността преди важна работа е нормална. Но когато стане толкова силна, че започват да ни треперят ръцете или дори решаваме да се откажем от задачата, защото ни стресира – това вече е промяна в стила на живот. Тогава трябва да помислим за помощ."
Тя припомни, че в медицината един симптом рядко означава конкретно състояние и трябва да се разглежда в контекст с други прояви.
Все по-важна роля в диагностиката и превенцията имат и технологиите. Д-р Цуракова даде пример с разработка във Великобритания, която анализира скоростта и точността при използване на интернет, набиране на телефонни номера или имейли. Така може да се изгради профил и да се проследят ранни когнитивни промени.
"Всичко е в регулациите", категорична е специалистката, като подчерта, че интеграцията на изкуствен интелект в психиатрията трябва да бъде внимателно наблюдавана и оценявана.
Слушайте!
