Да се завърнеш в България – изборът, причините, философията на такова решение дискутираме в "Какво се случва" с Екатерина Шикерова, психолог, завършила в Страсбург, живяла и работила във Франция, която 2015 година се връща в България и практикува тук и архитект Веселин Алексиев, живял в САЩ до пълнолетието си, днес преподавател и активист.
"Има едно развенчаване на това да се живее в чужбина, благодарение на това, че много българи са били там и са се върнали. Това е най-полезното от този опит. Да се види, че не е толкова различно. – казва Екатерина Шикерова
И все пак разлики се усещат, повече в началния период на адаптация.
"В началото при живот в чужбина дребните неща ти се виждат много различни. – казва Екатерина Шикерова – Хората не се посрещат по същия начин, започваш да се чудиш кое е твое, кое не. Зависи от личната история, но аз живях 10 години във Франция и се чувствах много добре. Но всъщност винаги съм мислела, че ще се върна"
"Митът за Запада като обетованата земя, вече се разпада – допълва Веселин Алексиев – там се изискват същото количество усилия, ако не и по-големи. Идеята, че просто отиваш някъде, приемат те с отворени обятия и всичко ти се нарежда – не е вярна. Границата винаги е непреодолима, ти си различен. Това не е лошо нещо, но оформя начина, по който мислиш."
Според Веселин Алексиев част от българския характер е, че не е табу да отидеш и да поискаш помощ от някой или да си споделиш мъката, макар че човекът не ти е толкова близък. Тази особеност на общуването тук обаче според него е на път да изчезне.
"Важно е да направим дедраматизация на темата за заминаването и завръщането – казва Екатерина Шикерова – не е кой знае какво и не би трябвало да е. Имаме много страхове и стереотипи, дори да останем на едно и също място, факт е, че животът ще ни срещне с големи промени, това е богатство. Да следваме собственото си усещане."
