Депутатите в парламентарната Комисия по икономическа политика и иновации приеха на първо четене промени в Закона за защита на конкуренцията, с които се разширяват правомощията на КЗК. Представители на бизнеса се обявиха срещу измененията, които освен другото дават и достъп на КЗК до данни по Закона за електронните съобщения, какъвто към днешна дата имат само ДАНС, МВР, разузнаването и то единствено за предотвратяване и разследване на тежки престъпления или издирване на хора.
На заседанието на комисията от Министерството на икономиката и индустрията подкрепиха предложенията за промени.
При обсъждането на законопроекта Йордан Цонев ("ДПС-Ново начало") изрази подкрепа за законопроекта, като отбеляза, че темата не е нова, припомняйки, че през 2013 г. е първият опит за регулиране на тези отношения, на изкривяванията на пазара. Според него законопроектът се разглежда навреме и в тази посока трябва да се работи, с "логичното очакване работодателските организации, бизнес организациите и самите вериги да продължат своята страстна защита на тежко изкривения от тях пазар".
Богдан Богданов (ПП-ДБ) отбеляза някои проблеми, които виждат в законопроекта като това, че има дефиниции, които са неясни и общи, но касаят конкретни правомощия, които КЗК ще има. От ПП -ДБ подкрепят създаването на експертни консултативни съвети към КЗК от експерти, които могат да допринесат за по-ефективната работа на Комисията, но смятат, че трябва тези експерти да бъдат назначавани с решение на колективния орган на КЗК, а не от председателя, както е записано в законопроекта.
От ПП-ДБ подкрепят също необходимостта от засилването на сътрудничеството между КЗК и други секторни регулатори, за да има принципни, добре обосновани производства, но в същото време изразяват опасения особено около промените в Закона за електронните съобщения и достъпа до трафични данни, отбеляза Богданов. Той обясни, че специално когато става въпрос за внезапни проверки на място за секторни анализи, смятат, че далеч се надминава рамката, в която би трябвало КЗК да работи.
Атанас Атанасов каза, че от "БСП - Обединена левица" ще подкрепят законопроекта. Законопроектът трябва да бъде подкрепен, защото няма как ежедневно да се говори в контекста на повишаващи се цени, съмнения за картелни споразумения, а в същия момент да се притесняваме да дадем каквито и да е правомощия на КЗК и да демонизираме по всякакъв начин инструментите, които даваме в ръцете на държавата, посочи той. Относно санкциите според него няма никаква логика, на която да почива това големите търговски вериги да бъдат санкционирани по различен начин от всички останали съставени нарушения.
Относно предоставянето на трафични данни Атанасов коментира, че КЗК в нейните сега действащи правомощия може да изземе всякакви устройства и да види съдържанието им, а в законопроекта се посочва Комисията да може да получава информация от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), където тя се пази шест месеца, и добави, че това не разкрива по никакъв начин съдържанието на самите съобщения.
Мартин Димитров (ПП-ДБ) коментира, че не може толкова важно законодателство да се предлага от група народни представители без обществено обсъждане. Дават се огромни нови правомощия на КЗК, които не са били обект на публично обсъждане. Този подход е неприемлив и ако в управляващото мнозинство имаше повече мъдрост, това нямаше да се случи, посочи той.
Ако позволим държавният регулатор да се държи недобросъвестно, тогава цялата бизнес среда започва да се влошава, посочи Димитров.
Относно достъпа до трафични данни Димитров каза, че това е на практика достъп на КЗК до личната кореспонденция. Вместо сегашните правомощия на КЗК, дадени по закона на комисията през годините да започнат да се използват в пълния мащаб, се дават нови, което ни притеснява, тъй като може да бъдат използвани недобросъвестно, каза още Димитров.
Александър Иванов (ГЕРБ-СДС) подчерта, че като вносители са се постарали да обхванат всички препоръки. Той отбеляза, че от седемте становища, получени до момента, шест са положителни. По думите му когато законът дава правомощие някой да бъде санкциониран, това се прави в полза на обществото, а целта на Закона за защита на конкуренцията освен да не допуска изкривяване на бизнес средата и на икономическата такава, е защита на потребителите. Иванов смята, че между първо и второ четене ще могат да съобразят всички ползи и опасенията да бъдат минимизирани за един работещ закон.
