Пътуването на зрителите из историите на новото българско кино в рамките на 43-тата “Златна роза” във Варна завърши с един филм, който обговаря екзистенциалните теми в дълбоко социалния свят.
Константин Божанов вярва, че всеки има право на глас и важни са преди всичко универсалните елементи в една история. От публичния дом в Делхи до малката общност на девадасите – жени, посветени на богинята Ренука, които от детството си са нещо като нейни весталки, но противно на религиозния обичай не пазят девствеността си като светиня, а са експлоатирани сексуално – той ни разказва една “ноар мелодрама” за нежност и солидарност, които могат да разцъфнат на фона на непоносима бруталност.
Макар връзката на режисьора с Индия да е от повече от 20 години, той никога не е имал немерения да я вплете в работата си. Книгата на шотландския историк и познавач на културата в страната Уилям Далримпъл “Девет живота” обаче променя възгледите му. Тръгнал с идеята да направи документален филм, накрая Божанов пише сценария на “Безсрамните”, търси финансиране и намира по малко в България, Швейцария, Франция и Тайван и най-важното – открива изпълнителки за главните роли: Анасуя Сенгупта и Омара Шети, и двете натуршчици.
Този откровено независим филм, който провокира разговор за правата на човека и открити политически дискусии, изкачи нов връх за Индия в 77-годишната история на Кан, защото, селектиран в програма “Особен поглед“ на кинофестивала, донесе първата награда за индийска актриса (Сенгупта). Заяви и изключителното майсторство на Константин Божанов, неговите умения и знания. Точно както посочи и журито на 43-тата “Златна роза” във Варна в мотивите си, с които обоснова двете награди на Божанов – за режисура и за сценарий.
“Безсрамните” e историята, която се потапя в дълбокото, за да изследва една невъзможна любов. История, в която музиката има значително място. Тя потапя в града, където любовта си проправя път сред агресията, алчността и съмнителния морал.
Затова и в звуковия файл можете да чуете режисьора Константин Божанов и композитора на “Безсрамните” Петър Дундаков.
