От 4 години Нели Ицкова е преподавател по история и география в Българското неделно училище "Пейо Яворов" в Брюксел. Разказва, че е извървяла дълъг път, докато реализира мечтата си – да работи с деца. Завършила е педагогика в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски". Веднага след като получила дипломата за учител, Ицкова започнала да търси работа в училищата в родния си Разградски край, но късметът й не проработил.
През 2020 година Нели Ицкова решава да търси професионална реализация навън. Избира Белгия, защото родителите живеели там от години и можела да разчита на тяхната подкрепа по пътя към реализиране на мечтата – да стане учител. Пристига в Брюксел часове преди границите да затворят при първата вълна на коронавируса.
"Тук дойдох март 2020 година. Дата я помня – 13 март, защото на следващия ден границите затвориха. Всичко беше блокирано вече. Този период беше много труден и тежък за мен в личен план. Това, което се случи с целия свят, всичко да е блокирано, просто не знаех по кой път да поема. Нямах никаква идея как да продължа. Всичко беше затворено. Даже няколко месеца не можах да се регистрирам тук в Белгия. Трудна година беше 2020-та. Следващата година нещата започнаха да се пооправят. Започнах да работя като чистачка – девет месеца работих в почистването, защото това беше единственият вариант да започна работа, за да имам и документ. Абсолютно всичко започнах отначало... Даже в началото си мислех да се върна в България, но в този период на корона-кризата, ако се бях върнала, нямаше откъде да захвана", споделя преживяното младата жена.
След периода на изпитания и трудности, съдбата предоставя шанс на Нели Ицкова. През 2021 година, в Българското неделно училище към посолството ни в Брюксел, се освобождава учителско място и нашата сънародничка започва работа там.
"Имаше хора около мен, които ми казаха: "Можеш да кандидатстваш в българското училище, защото сме чували, че търсят учители там". Но аз винаги съм си повтаряла, че нямам никакъв опит. Да, имам диплома, но нямах възможност да работя с деца на терен. Едно е на теория да го научиш, друго е да застанеш пред децата – има огромна разлика. Много добре помня, че беше април месец и три дни мислих дали да си изпратя автобиографията и мотивационното писмо. Писах, но три дена така си стояха на компютъра, защото бях много неуверена в себе си. Все си повтарях, че нямам опит. В един момент се осмелих и ги изпратих. Същия ден телефонът ми звънна и се обади г-жа Валентина Найденова от българското училище. Представи се, поговорихме и благодарение на нея, тя ми даде шанс, започнах работа в българското училище – първо с два часа, а след това се увеличиха."
В днешно време да си учител е предизвикателство и изпитание, казва Нели Ицкова. Учителят трябва да бъде не само педагог, но и психолог.
"Това, което наблюдавам от четири-пет години тук, в българското училище е, че в 5. и 6. клас децата са по-послушни – внимават, слушат, любопитни са, много са информирани. Докато нещата в 7. и 8. клас коренно се променят. Връщаме се от лятната ваканция и виждам колко са пораснали. Виждам какви промени има в характера, вече ги вълнуват съвсем други неща. Трябва да сме майстори, вълшебници, за да им задържим вниманието по някакъв начин. Те изцяло са заети с телефоните. Физически, да, присъстват, но мислите им са на километри оттук. Много по-трудно става да задържа тяхното внимание в 7. и 8. клас. Виждам после как се променят нещата в 9. и 10. клас. Те лекичко са се поуспокоили. Вече осъзнават, че трябва да вземат по-сериозни решения за следването. Някои от децата предварително казват, че ще се върнат в България и им трябва оценка по история и география", казва учителката.
По сложна ли е работата на педагозите, които работят с деца билингви?
"Не мисля. Мога да кажа даже, че е плюс. Понякога, когато си говорим нещо за България и в същото време става въпрос за друга страна или географски обект, и те вече го знаят. Те вече са го учили в съответното училище – френско или фламандско. Децата даже ми дават повече информация", споделя Ицкова.
Как се преподава история на България и география на деца, които растат далече от страната ни?
"В пети клас имат голям интерес към историята на България. Искат да научат любопитни факти за хановете на България. И в 6. клас продължава това любопитство. Докато в 7. и 8. клас малко се поотдалечават, казват: "това не ми трябва, но родителите ми ме задължават". Впоследствие тези деца осъзнават, че е изключително важно да знаят историята на България, да познават корените си. Понякога историята им е много по-интересна от географията...Има теми, по които спорим, но те са любопитни и търсят информация в интернет. Когато стигнем до темата за Възраждането им е много интересно. Искам по някакъв начин да пресъздам тази атмосфера, която е имало преди стотици години. Вместо върху пясък, пишем върху сол с пръчка. Децата се опитаха предните години да пишат с перо и мастило, за да видят и да усетят как са успявали в миналото да пишат и да учат на български. Всъщност, неделните училища са съвременната версия на килийните училища. В момента има много българчета, които са родени извън пределите на България и благодарение на неделните училища, децата продължават да се учат на български език, учат историята на България и географията. Тези упражнения, които правим, остават трайно в съзнанието и им е много интересно, особено да пишат с перо и мастило", споделя впечатленията си Нели Ицкова.
Учителката разказва, че в началото на всяка учебна година кара децата да разказват кои интересни места свързани с историята на България са посетили по време на лятната ваканция.
"Когато започваме първите часове, винаги на дъската записвам кое дете къде е било през лятото, кои забележителности в България е посетило. Правим си нещо като списък. Ако някое дете не знае за кой обект става въпрос, търсим повече информация. Имам една папка с картинки на забележителности от най-различни части на България и показвам това място. Децата много пътуват и им е много интересно да видят съответния обект, за който сме говорили или съм им показала снимки. Те с радост ми споделят: "Госпожо, ние бяхме там, посетихме това място, беше много интересно."
Нели Ицкова е щастлива с постигнатото дотук – продължава да трупа професионален опит и освен в Българското неделно училище, от известно време работи и като помощник-учител в белгийско училище.
"Лека полека се откриха възможности за мен. Все още има какво да науча, но съм удовлетворена от това, което постигнах през последните години. Естествено, има какво още да науча, защото съм в началото на пътя", казва в края на разговора българската преподавателка в Брюксел.
