Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
"Независимостта на централните банки ерозира". Така e озаглавена една от най-скорошните публикации на професор Кенет Кътнър - преподавател в Уилямс колидж в щата Масачузетс. С уговорка, че не обвързва никого с тезата си, експертът по влиянието на паричната политика върху икономиката, не скрива притеснението си за процеса.
"Когато говорим за независимост на Централната банка, обикновено имаме предвид свободата ѝ да прави парична политика без политическа намеса. Има обаче няколко начина за намеса. Единият е правителството да ѝ наложи собствените си цели и да ѝ диктува какво да се опита да постигне - определено ниво на безработицата например или стабилизиране на цените на имотите".
Друга форма на намеса е т.нар. "инструментална намеса" - в случаи, че икономическите цели не се оспорват, но по начина за постигането им има разногласия. Например Федералният резерв цели максимална заетост и ценова стабилност и води определена политика в тази насока, не допускайки тя да бъде диктувана от изпълнителната власт. Това се нарича "инструментална независимост", каза пред БНР преподавателят в Уилямс колидж в щата Масачузетс:
"Правителството може да реши, че трябва да разходва повече от благоразумното, защото търси популярност - чрез увеличаване на производството, съответно на заетостта, но за съжаление, когато прекалят с това и не се съобразят с възможностите на икономиката, се стига до по-висока инфлация, затова по принцип икономистите сме поддръжници на независимостта на централната банка - тя обикновено носи по-добри резултати, по-ниска инфлация".
По-притеснителни са "скритите" канали за натиск - чрез застрашаване на работното място, изнудване, заплахи от съдебен процес и какво ли още не. Една от изследваните от професор Кътнър държави е Турция:
"Както може би знаете, Турция премина през серия от много дълбоки икономически реформи преди около 20-25 години. Те възприеха либерална икономическа политика, реформираха Централната банка, започнаха да прилагат инфлационно таргетиране - въобще правеха правилните неща. За известно време имаха успех. Когато обаче Ердоган промени системата така, че да концентрира изпълнителната власт у себе си, той реши да наложи на Централната банка друг начин да води паричната си политика".
"Ердоган смяташе, че високата инфлация се бори с намаляване на лихвените проценти, а всеки икономист ще ви каже, че в такъв случай правилното е да се повишат лихвите на Централната банка. Президентът на Турция обаче беше уверен, че той знае най-добре и уволняваше гуверньор след гуверньор, които отказваха Централната банка да следва наставленията му. Това беше чудесен пример за това как Централната банка е уж независима, но само на хартия".
