Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
"Аз започнах да снимам на 13 и всъщност според мен фотографията, когато си тревожно дете и се бориш с всичко, което ти предоставя пубертетът, наистина много помага, защото ти се чувстваш във всяка една ситуация сякаш имаш един щит, имаш една функция във всяка зала, във всяка група хора и имаш също така нещо, върху което се концентрираш и всъщност цялата работа във фотографията, дори с фотожурналистиката, много се върти около това да успяваш да подчиниш вниманието си върху нещо, да спреш да игнорираш всичко друго, което се случва, да игнорираш външния свят, да игнорираш вътрешния свят, да се концентрираш върху снимката".
Това каза пред БНР Михаела Вачева, фотограф и инициатор на проекта "Фотоработилница 66" и изложбата "Това, което пазя", чието откриване е на 7 октомврив галерия "Порта". Експозицията представя съкровения поглед на непридружени деца бежанци от Сирия, които чрез фотографията търсят себеизразяване:
"За мен фотографията беше опит за бягство от моята тревожност, тоест аз когато се концентрирам върху правенето на снимката, аз оставям в момента по някакъв начин, но не оставям с тревожните си чувства. Вече нямам капацитета да чувствам тревожност или притеснение и всъщност другото нещо е, че човек наистина обръща внимание и то в дълбочина на това, което се случва".
"Всички неща, които са се случили на тези деца, са се случили в някакъв облак от стрес и объркване, от травма", добави в интервю за предаването "Преди всички" по програма "Хоризонт".
