7
“Всички пътища водят към Рим”, казват хората и това съвсем не е случайно. Този известен израз произлиза от историята на Древен Рим. По негово време всички пътища са проектирани така, че да свържат провинциите със столицата. Римската империя създава една от най-разклонените пътни мрежи в историята, която в разцвета си изминава около 80 000 км и превръща Рим в центъра на света в този исторически период.
А днес пътищата на Вечния град отведоха “Кино с думи” до среща с актьора и художник Васил Василев - Зуека. Човек, който години наред си е проправял път към сърцата и умовете на зрителите.
Поводът за срещата беше изложбата, която Зуека представи в галерия “България” към Българския културен институт в Рим и гостуването на предаването в италианската столица.
В минутите на “Кино с думи” Васил Василев - Зуека говори за актьорите, които не играят, а преживяват, за филмите на Стефан Командарев, за пътищата, по които вървим, и за свободата, която мислим и живеем.
“Свободата е начин на мислене, поне за мен. Свободата е по какъв начин ще покажеш една идея, когато говорим за творчество. Точно по този начин аз демонстрирам личната си свобода, свободата на своя дух. Дали ще изразя идеята си на сцената, по определен начин ще я поставя, дали пък в една смешка ще я покажа, или ще я метна на платното – наистина няма никакво значение за мен, едно и също е. Неслучайно наричам картините си “театрални картини”, защото аз по този начин ги кроя. (…) Моята свобода е в личния ми избор”, казва той.
На мнение е, че творецът винаги прави изкуство от това, което го вълнува.
“За мен човекът и творецът – това е една и съща личност, това е едно и също его. Стремежът и на двамата е един същ – на човека е да остане човек, да бъде най-добрият на света, а на твореца – да покаже тази доброта и да зарази други с нея”, обяснява Зуека. Той вярва, че:
“Актьорът винаги играе себе си и зрителят въобще не трябва да му се сърди. Актьорът никога не играе, особено на кино, той само преживява. Да, може да бъде поставен в обстоятелства, които не са негови, но той винаги ще бъде себе си.”
Повече от 35 години Зуека е на сцената и пред малкия екран, снимал е достатъчно със Стефан Командарев и твърди, че в работата му има нещо натуралистично:
“Стефан ни докарваше до това да бъдем натуралисти – ние, актьорите, да забравим за себе си и буквално да започнем да мислим от актьора”, разяснява още той.
Според Зуека, ако не си задаваме въпроси, няма да можем да продължим напред.
Защо социалните мрежи, благодарение на които можем да имаме света в ръцете си, доведоха до това зрителите сами да превъзпитат собствения си вкус? Защо Зуека смята, че в училище трябва да се изучават предмети като “Отговорност” и “Социални медии”? Колко е важен учителският авторитет и до какво ни води той? Каква е утопията, към която трябва да се стремим? Как ще се погрижим за себе си като “създаваме”? Колко е важно лицето, което ти се усмихва сутрин, за да се чувстваш свободен в мисълта си?
Чуйте от Васил Василев - Зуека в звуковия файл.
