Шведската кралска академия на науките обяви носителите на Нобеловата награда за химия за 2025 година – Сусуму Китагава, Ричард Робсън и Омар М. Яги. Тримата учени са отличени за своите открития в областта на метало-органичните рамки (MOF) – изключително порести атомно-молекулни структури, които приличат на миниатюрни "къщи от молекули".
Организаторите на наградата сравняват тези структури с вълшебната чанта на Хърмаяни Грейнджър от романите за Хари Потър – на пръв поглед малка, но побираща безкрайно много пространство. Подобно на нея, MOF-структурите са изпълнени с огромни вътрешни кухини, в които могат да се съхраняват, улавят или пренасят различни вещества – от газове до лекарствени молекули.
Първата метало-органична решетка е създадена от Ричард Робсън още през 1989 година. Тогава той комбинира положително заредени медни йони с органична молекула, имаща четири "лъча" – всеки завършващ с химическа група, привличаща се от медните йони. При свързването им се получава подреден кристал, напомнящ на диамантена решетка, но с огромни празни пространства между атомите.
Проф. Веселин Петров, преподавател в Софийския университет и ръководител на лаборатория за разработване и охарактеризиране на лекарствени форми, обяснява:
"Метало-органичните решетки, за които беше присъдена Нобеловата награда тази година, всъщност представляват надмолекулни или свръхмолекулни структури. Във възлите на решетката се намират метални йони, а пръчките, които ги свързват, са органични молекули."
Професорът сравнява тези структури с играчките от детството:
"Като деца си играехме с топчета и магнитчета, от които изграждахме различни форми. По подобен начин са подредени и тези решетки – само че на атомно ниво."
Той подчертава, че особено впечатляващ е начинът, по който молекулите сами се организират в такава сложна и стабилна кристална мрежа.
Слушайте!
