Изненадващото решение на норвежкия комитет отпреди седмица да присъди тазгодишната Нобелова награда за мир на лидера на опозицията във Венецуела Мария Корина Мачадо фокусира вниманието върху тази страна също толкова, колкото и чувствителното повишаване на напрежението между режима в Каракас и Съединените щати от последните месеци.
Мачадо е много популярна във Венецуела, за разлика от Хуан Гуайдо, на когото международното признание не помогна да се наложи като политически лидер на противниците на президента Николас Мадуро, отбелязва професор Раул Гонсалес Фабре.
Фабре е доктор по философия и икономика от Каракас. В момента живее в Испания и работи в престижния университет "Понтифика Комиляс" в Мадрид.
Може ли една Нобелова награда за мир да повлияе на ситуацията във Венецуела, където президентът Николас Мадуро продължава да управлява, въпреки вътрешните проблеми и международния натиск? Бившият шофьор на автобус и синдикалист дойде на власт през 2013-а след смъртта на Уго Чавес на фона на очаквания, че няма да се задържи, защото му липсват и харизмата, и хватката на предшественика му, а обстановката и в страната, и в чужбина се усложнява с всеки изминал ден. Мадуро обаче опровергаваше тази прогноза година след година, избори след избори. Той не призна и миналогодишната победа пред урните, която опозицията твърди, че е постигнала.
"Нобелът на Мария Корина е напомняне и подкрепа за Венецуела", казва проф. Фабре.
"Очевидно Нобелът за мир е силен морален стимул за Мария Корина Мачадо и за цялата опозиция. Освен това е ясен сигнал за всички, които са гласували за опозицията, че не са сами, че хората в чужбина виждат и се вълнуват от това какво става във Венецуела. Не могат обаче да се очакват реални политически последици от наградата."
Президентът Николас Мадуро нарече Мария Корина Мачадо "демонична вещица". Защо използва такова сравнение според вас?
"Маниерът на Мадуро, заимстван от предшественика му и негов ментор Уго Чавес, е да обижда опонентите си с цветисти епитети, които предизвикват емоционална реакция. Такива експресивни сравнения са достъпни и запомнящи се, стигат до болшинството хора, особено от най-бедните слоеве. Мария Корина е вещица според Николас Мадуро, първо защото иска да го свали от власт. А освен това защото не може да я задържи."
Имаше много спекулации на тема къде се намира Мария Корина Мачадо. Виждали са я в Каракас, освен това няма данни да се е преместила да живее в чужбина, отбелязва проф. Фабре.
"Тя е във Венецуела. Сигурен съм, че Мадуро с неговите тайни служби знае точно къде се намира Мария Корина. Същевременно обаче си дава сметка, че не може да я задържи. Защото от това да му е известно местонахождението ѝ до евентуалното ѝ задържане има опасен път. И ако не е тръгнал по него, не е защото не иска, а защото не е разумно. Говорим за жена, която на изборите е победила действащия президент с 37 пункта преднина. Затова посегателство срещу свободата ѝ от страна на Мадуро би било опасно – повече биха били проблемите, отколкото ползите за него от такъв ход."
Можете ли да сравните популярността на Мария Корина Мачадо с тази на Хуан Гуайдо, който беше признат за временен президент на Венецуела от над 50 страни, но така и не стигна до реалната власт?
"Гуайдо стана президент случайно, тъй като беше председател на парламента. Той няма авторитета на голям политически лидер вътре в страната. Без съмнение Мария Корина е популярна. Доказа го кампанията й миналата година за изборите, на които формалният кандидат беше Едмундо Гонсалес Урутия, защото на нея властите не й позволиха да участва. Тя ходеше по села и градове, събираше огромни митинги и на практика хората гласуваха за нея. Опозицията разполага с 83 на сто от протоколите и резултатите са 67 на 30 процента в нейна полза. Така че Мария Корина Мачадо е реален и наистина популярен лидер за разлика от Гуайдо."
Тя определено е десен политик, но промени доста позициите си към центъра и стана по-умерена. Във Венецуела сега не може да се стремиш към управлението, ако защитаваш крайни възгледи, отбелязва венецуелският преподавател.
"Венецуела има нужда от дълъг процес на помирение и това е сложен процес, в който никой на крайни позиции няма да успее. Със своя нюх на политик Мачадо се ситуира в центъра, където има по-големи шансове."
Какъв процент истина според вас може да има в обвиненията на Съединените щати към президента Николас Мадуро, че е пряко замесен в наркотрафик и координира действия с престъпната група "Трен де Арагуа"? И тези 50 милиона долара, на които Вашингтон вдигна наградата за залавянето му - не прилича ли това по-скоро на филм, отколкото на реална световна политика?
"Да, наистина всичко това прилича на филм. Не знам какви данни има, че Мадуро е пряко замесен в наркотрафик, но без съмнение има факти за хората около него. Например, синовете на съпругата му Силия Флорес от предишен брак бяха арестувани в Санто Доминго при акция на американски агенти под прикритие и отведени в Съединените щати. Те бяха разменени за американци, които Мадуро превантивно беше арестувал. Освен това чилийската прокуратура обвинява "Трен де Арагуа" за убийството на венецуелски военен, избягал в Чили, което според разследването е станало по заповед на Диосдадо Кабейо - много близък до Мадуро и вътрешен министър на Венецуела."
Преди години Венецуела се отказа от сътрудничеството с Вашингтон по отношение на борбата с трафика на наркотици и това доведе до засилване на властта на картелите, както и до увеличаване на корупцията, подчертава професор Гонсалес Фабре и обяснява:
"Има много военни, които срещу подкуп оставят наркотрафикантите да правят каквото искат. Проблемът се задълбочи с един ход, предприет от Уго Чавес. Той изгони от Венецуела Американската агенция за борба с наркотиците с аргумента за националния суверенитет. И страната остана да се бори със собствени средства. И не е чудно, че картелите си купиха необходимите военни, които да си затварят очите. Преди американските агенти упражняваха повсеместен контрол, а след тях вече няма кой да го прави."
Отношенията Каракас - Вашингтон напоследък са обтегнати. Съединените щати разположиха в региона бойни кораби и атомна подводница. Имаше публикации и за възможно американско нахлуване във Венецуела.
Професор Фабре прогнозира, че въпреки увеличаването на напрежението в региона, няма да се стигне до по-широк военен сблъсък. И двете страни искат да го избегнат, категоричен е той.
"Това би била петминутна война. Въоръжените сили на Венецуела не са оперативни. Те винаги са правили политика и нямат капацитета за модерна война. Ако хипотетично американците решат да атакуват, има едно сигурно нещо - че много военни ще минат на страната на победителите. Друг е въпросът, че американците няма да предприемат нищо подобно. Латинска Америка има дълга история на военни конфликти с участието на Съединените щати и никой не иска продължение, Вашингтон също не иска и ще оказва натиск отвън, за да бъдат признати резултатите от изборите. А те са категорично в полза на опозицията."
"Смятам, че военна инвазия няма да има. Най-много да бъде бомбардирано някое малко летище, използвано от картелите. Да не забравяме, че всички акции досега срещу кораби на наркотрафиканти са в международни води. Нито един изстрел не са произвели Съединените щати на венецуелска територия и мисля, че няма да го направят."
Как виждате Венецуела в близко бъдеще, как ще изглежда тя след пет години примерно?
"Основното е да бъде постигнато известно нормализиране на цялата обстановка в страната. Логично е във Венецуела, както в която и да било друга страна, да има социалистическа партия, но в смисъл на социалдемократическа. Такава, която не само печели избори, но и ги губи. Това е ключов момент в политиката. Ясно е, че, за да се тръгне по този път, трябва да се махнат диктаторът и най-близкият му кръг. Последователите на Чавес трябва да имат нормална партия, способна да печели и губи избори. Първите ще ги загуби, защото ще спечели Мария Корина Мачадо. После обаче, тъй като Венецуела не е страна, която се управлява лесно, хората ще се уморят от Мачадо и ще гласуват за опозицията, тоест социалистите ще се върнат на власт. Това е логиката на демокрацията. Дали тя ще възтържествува след пет години? Не знам. Защото ако ме бяхте попитали преди пет години, щях да ви кажа, че това ще се случи, че е крайно време, но както виждате, нищо не се е променило."
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
