Това мнение изрази пред БНР клиничният социален работник Александър Миланов, изпълнителен директор от Национална асоциация по приемна грижа. Той анализира случая с починалото след пробождане с нож в столичен търговски център 15-годишно момче.
Зад трагичния инцидент експертът разпознава не планирано насилие, а уязвимост и усещане за пълна липса на контрол върху собствения живот, както и травми в детството, липса на коректив, токсична среда и разпад на семейната система.
Според него и извършителят, и жертвата имат класически рисков профил. Става дума за младежи, които не са родени насилници. Те са оставени сами да се справят с емоции, които нито едно дете не може да носи само. Ако не се намесим рано, продължаваме да се шокираме след всяко подобно насилие, коментира Миланов, според когото наказанието няма да реши нищо.
"Ако влезем навреме в квартала, няма да се налага да влизаме в моргата. Истинската социална работа, общностна работа започва там, където институциите обикновено не стъпват – махалите, крайните квартали, местата, където улицата възпитава вместо училището. Там, където доверието не може да се купи с проекти и кампании, а се изгражда бавно – лице в лице."
Превенцията не е плакат с послание. Това е постоянна работа на терен – с деца, родители, лидери, училища. Ако обществото не влезе сериозно в общностите, каквито и да са те, общностите ще продължат да живеят по свои правила, които от време на време "ще ни взривяват в центъра на града", смята клиничният социален работник.
"Включително при локалите, говорим за лични истории, привързаност, връзки. В личните истории често стоят травми от ранното детство, разпад на семейството, емоционална занемареност, бедност. Агресията на този профил хора не е студена, калкулирана, пресметлива. Тя е изблик."
В този възрастов диапазон доминират емоционални реакции, а не рационални решения. Един шамар и побутване може да се превърне в катализатор на трагедия, защото отсреща е друг млад човек, който също е нефилтриран емоционално, при това с нож в джоба, поясни Александър Миланов в предаването "Преди всички" и акцентира върху импулсивните реакции на тийнейджърите.
"Жертвата може да е посегнала първа не защото е лоша, а защото това е начинът, по който в тези среди се утвърждава позиция, територия или се отговаря на обида. При тийнейджъра това се случва бързо, импулсивно и без да се осъзнаят последиците. Да си дадем сметка, че и улицата, и социалните мрежи възнаграждават такъв тип демонстративна агресия. Защото тя оси статус, макар и фалшив. това помага да разберем, че не става дума за хладнокръвна нападка."
Училищните психолози не са панацея, психологът няма да замести липсващата семейна среда. Ако има усещане за отхвърляне, дискриминация и стигма още на вратата на класната стая, училището вместо като шанс се възприема като враждебно място, отбеляза още той.
Миланов изрази скептицизъм "относно функцията на училищен психолог в едно сегрегирано училище".
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.