Тази седмица Българското национално радио беше домакин на голямата среща на обществените медии в Европа. Сред темите, които вълнуваха участниците и те обсъждаха и дискутираха, бяха:
На този форум на няколко пъти се спомена понятието за динозаврите, защото много тези обществени медии са вече на 90 (като БНР) или повече години. Но както знаем всъщност динозаврите все пак са еволюирали в птици…
Ето и някои от мненията на колеги от различни обществени медии и организации, взети от Даниел Ненчев:
Бойко Василев, водещ и продуцент в БНТ:
"Каузата на обществените телевизии е една от най-невероятните каузи. Тя съчетава всичките дилеми на демократичното общество след войните – тя е едновременно и обществена, и частна, едновременно ангажирана и с публиката, но и с това да водиш публиката, ангажирана е с това да бъде важна и същевременно с това интересна. Затова наистина промяната е единственият ключ към оцеляването. В този симпатичен динозавър трябва да се чуе гласът не (само) на журналиста, а на публиката.
Това трябва да бъде средството, с което всяка власт да бъде предизвиквана, тази журналистика трябва да овласти обществата.
Най-трудното е да се накарат обществата да направят нещо, което не искат, например да излязат от техните ехо балони.
Като журналисти в обществената медия мисията ни е да покажем хора, които те не са виждали, да ги запознаем и с идеи, които може и да не одобряват. Дебатите, разговорът, диалогът – това са ценностите на обществената медия.
Журналистът трябва да има характер, да изправи реципиента срещу всяка власт в полза на публиката, включително и срещу властта на публиката, която иска още от същото.
Алгоритмите в момента са непобедими. Навсякъде по света обществените медии са под напрежение и атака, заради влиянието, което социалните мрежи имат върху публиката и тя все по-малко иска да чуе другия. В трудно положение сме, но тъкмо в трудните моменти се виждат силните."
Жан-Филип Де Тандер, директор "Медии", Европейски съюз за радио и телевизия (EBU):
"Някои от нашите членове отбелязват 100 години от своето съществуване. Обществените медии доказаха, че през този век са успявали да се преоткриват. И не само като преминаване от радио към телевизия, а и като навлизане в дигиталните платформи. Мисля, че една от силните страни на обществените медии е тяхната креативност и локален характер. Така че, докато успяват да се адаптират към новата реалност, те ще останат силни.Виждаме това и днес – как обществените медии развиват нови формати, подходящи за различни платформи, за Instagram, за TikTok. И докато продължаваме да го правим, мисля, че няма да се превърнем в динозаври, а ще останем част от обществото.
Често служителите в обществените медии не искат промяна или се чувстват застрашени от нея. Едно от най-важните неща, които съм научил в кариерата си в обществените медии, е, че трябва да овластим младите хора да създават съдържание. Не е нужно ние да им казваме как точно да го правят. Така че – доверие в младите хора и осигуряване на подкрепата и доверието както на тези, които разбират обществените медии, така и на тези, които работят от дълго време в тези организации.
Платформите са важни, защото могат да служат като средство за разпространение на съществуващото съдържание, но са и възможност за промотиране чрез клипове, чрез инфлуенсъри, които да насочват хората от тези платформи към своето съдържание. е е достатъчно само да сме добри в създаването на съдържание – трябва да сме и най-добрите в промотирането на това съдържание."
Наталия Горшчак, председател на управителния съвет, RTV SLO – Словения:
"Първо трябва да приемем новата медийна среда, което означава, че трябва да се променим и да се учим от най-добрите на пазара. Сега инфлуенсърите са най-добрите. Не трябва да ги копираме, а да вземем начина, по който го правят: как обясняват, как работят и как стигат до резултата.
Ние много работим и после имаме хубав резултат, за който разказваме. Инфлуенсърите казват: „Знаеш ли, тук се провалих, а тук и там успях“. Те разказват цялата история и накрая самият резултат вече не е толкова важен. По-скоро пътят към целта е важен – и те използват именно тази стратегия.
Мисля, че хората все още са любопитни. И ако по някакъв начин събудим тяхното любопитство, те просто ще се заинтересуват и ще потърсят нашето съдържание. Просто трябва да сме любопитни и да се впуснем в нещата. И да не сме толкова мързеливи. Защото мисля, че най-големият проблем на западното общество е мързелът. Живеем в зоната на комфорт. Станали сме мързеливи не само физически, но и умствено."
Худит де Архила Бланко, директор „Развитие на дигиталната аудитория“, 3Cat – Испания:
"Имаме две различни стратегии, свързани с младите. Това, което се опитваме да направим, е преди всичко да подкрепим всички таланти, които вече създават съдържание на каталонски. Те имат големи аудитории. Стремим се да си сътрудничим с тях, като им оставяме пълна свобода и възможност да запазят своя собствен глас, но същевременно да създават съдържание и за нас.
Втората линия на работа е насочена към създаване на съдържание с „анонимни“ гласове. Искаме да чуем всички онези млади хора, които все още нямат голяма аудитория, но имат много идеи и талант.
В колежите казваме на студентите: „Ако имате идея, свържете се с нас. Искаме да ви чуем, искаме да ви видим.“
Така се стремим да намерим баланс между вече утвърдени създатели на съдържание и онези, които още не са се появили на сцената, но сме убедени, че имат какво да покажат.
Макар и нишов, този пазар съществува. И на него няма толкова конкуренция, колкото при по-популярните езици.
Така те започват да виждат нов начин да изградят професия и устойчиво препитание – нещо, което, според мен, е от полза за всички."
